Сърцебиене

Остатъка от вечерта изживях като на кино. Безмълвно гледах към един голям екран и там видях как Амели Кукличката Щурм отпразнува рождения си ден, видях и хепиенда на една голяма, нова, стара, новоспечелена, ако и никога да не е била загубена любов. След края на церемонията видях Кукличката да минава през нощния Берлин под ръка с Филип. Той във взетия под наем черен костюм, тя в намачкана лятна рокличка. Спираше на всяко ъгълче, за да го хване здраво под ръка и да се увери, че не е прелетяла от някой кошмар направо в прекрасен сън. Вървят пеш чак до дома. Той заключва вратата, взима я на ръце и я понася над купчина нахвърлени дрехи. После държи лицето й в ръце, докато тя заспи. Ако наистина стоях в киносалона, на това място щях да помоля съседа си за носна кърпичка.

5:48

Животът започва отначало. Такъв, какъвто беше. А не беше никак лош. Въпреки че нямам нищо против да има малко разбунване на страстите и промяна.

Последните два дни не бяха никак хубави. Но пък ще останат незабравими. А какво е незабравимо в живота?

В кратките мигове между нощта и деня си заслужава да задържиш незабравимото. След съня и малко преди да си напълно буден. И може би дори да си изтананикаш една песничка.

Кажи високо,
че съм всичко за теб,
кажи високо
това, което искам да чуя.

След което разбуждам моя мил. Така че той да си мисли, че сам се е събудил.

Това не е филм.

Това е моят живот.

Добро утро!