Състояние на страх

— Впечатляващ, макар и мистериозен списък — каза Хитоми. — Ние обаче разполагаме с филтри, които идентифицират потребителите с професионални познания. Това са хора, които атакуват защитните системи, залагат троянски коне, диви паяци и всякакви други вируси. Много от тях търсят списъци с номера на кредитни карти. Но не всички.

Пръстите му заиграха по клавиатурата на малкия компютър и образите се промениха.

— Добавихме всяка от тези теми във вторичната си защитна мрежа, като ги направихме допълнително лепкави; накрая включихме намеци за предстояща изследователска информация под формата на електронна кореспонденция между учени от Австралия, Германия, Канада и Русия. Тълпата не закъсня, оставаше ни само да следим трафика. Накрая отделихме една сложна връзка — Торонто, Чикаго, Ан Арбър, Монреал — която се простира и на двата американски бряга, също в Англия, Франция и Германия. Касае се за сериозна алфа-екстремистка група. Твърде е възможно вече да са убили един учен в Париж. Чакаме нова информация във връзка с това. Само че френските власти понякога са… бавни.

— И какъв е в момента делта-клетъчният трафик? — попита Кенър.

— Клетъчният трафик се увеличава. Имейлите са кодирани. Ясно е, че имаме проект в движение — глобален по мащаб, изключително сложен и също толкова скъп.

— Но не знаем какъв е.

— Засега да.

— Тогава най-добре проследете парите.

— Правим го. Навсякъде. — Хитоми се усмихна криво. — Само въпрос на време е кога някоя от онези рибки ще налапа въдицата.

ВАНКУВЪР Вторник, 8 юни 16:55

Нат Деймън подписа документа със замах.

— Досега не ме бяха карали да подписвам декларация за неразкриване на информация.

— Което е изненадващо — каза мъжът с лъскавия костюм и прибра документа. — Всъщност това е стандартна процедура. Не искаме информация за собствеността ни да бъде достъпна за всеки. — Той беше адвокат, придружаващ клиента си, а клиентът беше брадат мъж с очила, облечен с дънки и работна риза. Брадатият каза, че бил нефтен геолог, и Деймън му повярва. Определено приличаше на другите нефтени геолози, с които си бе имал работа.

Компанията на Деймън се казваше „Канадски морски ИП технологии“. От един миниатюрен претъпкан офис в покрайнините на Ванкувър Деймън даваше под наем на клиенти от целия свят изследователски подводници и потопяеми механизми с дистанционно управление. Не притежаваше тези машини — просто ги даваше под наем. Подводниците се намираха на различни места по целия свят — в Йокохама, Дубай, Мелбърн, Сан Диего. Варираха от напълно независими петнайсетметрови подводници с шестчленен екипаж, които можеха да обиколят цялото земно кълбо, до миниатюрни едноместни потапящи се механизми и още по-малки роботизирани устройства, управлявани дистанционно от кораб-майка на повърхността.

Клиенти на Деймън бяха енергийни и миньорски компании, които използваха устройствата му за подводни проучвания или за да проверят състоянието на морските си сонди и платформи. Бизнесът му беше тясно специализиран и малкият му офис на гърба на един сух ремонтен док рядко се радваше на посетители.

Тези двамата обаче се бяха появили малко преди да затвори. През цялото време говореше адвокатът — клиентът само му беше подал визитка, на която пишеше „Сеизмични замервания“, с адрес в Калгари. В това имаше смисъл — Калгари беше един от световните центрове на петролния бизнес. „Петро-Канада“, „Шел“ и „Санкор“ бяха там, както и много други. Имаше и десетки малки частни консултантски агенции, занимаващи се с проучвания и изследователска дейност.

Деймън свали от лавицата зад себе си малък макет. Миниатюрна бяла подводница с тъп нос и купол като мехур. Постави я на масата пред двамата мъже.

— Тази бих препоръчал за нуждите ви — каза той. — „ИП Скорпион“, конструирана в Англия само преди четири години. Двучленен екипаж. Дизелово и електрическо захранване, аргонов двигател със затворен цикъл. Под водата работи с двайсет процента кислород и осемдесет процента аргон. Солидна, доказала се технология — скрубер от калиев хидроокис, захранване от двеста волта, оперативна дълбочина от седемстотин метра и 3,8 часа време под вода. Това е еквивалентът на японската „Шинкай 2000“, ако сте я чували, или на „Даунстар 80“ — от нея има само четири в целия свят, но те работят по дългосрочни договори. Скорпионът е чудесна подводница.

Мъжете кимнаха и се спогледаха.

— И с какви външни манипулатори разполага? — попита брадатият.

— Това зависи от дълбочината — каза Деймън. — На по-малки дълбочини…

— Да кажем на седемстотин метра. С какви външни манипулатори разполага?

— Искате да събирате проби на седемстотин метра?

— Всъщност ще поставяме замерващи устройства на дъното.

— Разбирам. Неща като радиоустройства? Които да изпращат информация на повърхността?

— Нещо такова.

— Колко са големи тези устройства?

Брадатият раздалечи ръце на шейсетина сантиметра.

— Приблизително толкова.

— И тежат колко?

— О, не знам точно колко. Може би около сто килограма.