— Не можем? Не можем? Ще изпепелим този град, момче, точно както се споразумяхме. И ти няма да се отметнеш от това решение.
— Хей — рязко каза Майкъл и протегна ръка към бащата на Шейн.
Когато го докосна, нещо се случи, нещо като електрически удар, който просветна в стаята със синьо-бяла светлина и от който космите по ръцете на Клеър настръхнаха. Майкъл отхвръкна назад и се удари в стената, твърде зашеметен да предприеме каквото и да било.
— Не! — извика Шейн и се опита да се отскубне. Не успя. — Татко, не!
Бащата на Шейн кимна на едно от приятелчетата си рокери.
— Да, той е от тях. Погрижете се!
Рокерът кимна в отговор, извади нож от колана си и се приближи към Майкъл.
— НЕ! — този път Шейн изкрещя с цяло гърло.
Клеър пристъпи нерешително и спря, когато широко отворените очи на Майкъл се вторачиха в нея. Ева пищеше, Шейн също.
— Приятели, не се месете! — нареди рязко Майкъл, когато Ева се опита да се хвърли към него и да застане между него и рокера. Той отстъпваше, но сега изглеждаше уплашен. Не се страхуваше от вампирите и пазачите им, но този път…
Рокерът се движеше изумително бързо, само вампирите бяха по-бързи; тя дори не видя какво точно се случи, само чу трясъка, когато Майкъл падна на пода. Рокерът падна с него, като го държеше притиснат към пода с огромната си ръка, а с другата вдигна ножа.
— Татко, не! Ще направя, каквото поискаш.
— Млъкни — изръмжа бащата на Шейн и го метна към дивана. Той се просна там, а Клеър изтича при него и го прегърна. — Ще направиш, и още как! Вие тримата ще ми кажете кой е най-добрият начин да се добера до други вампири. Защото вече сме ние срещу тях, не го забравяйте!
— Тримата? — едва промълви Ева. Огромните й очи се бяха вторачили в Майкъл, рокера и ножа.
— Тримата — каза бащата на Шейн и кимна на рокера.
Всички изпищяха, когато ножът се спусна.