Стъкленият меч

Фарли не е толкова висока, колкото Килорн, но стъпките й са по-бързи, по-решителни и по-трудни за следване. Правя всичко по силите си, почти подтичвам, за да се придържам към темпото й през коридора на подводницата. Както и преди, членовете на Гвардията отскачат от пътя ни, но сега й отдават чест, докато минаваме, като сключват ръце до гърдите си или допират пръсти до челата си. Трябва да призная, че Фарли създава внушително впечатление, носейки белезите и раните си като накити. Изглежда, че няма нищо против кръвта по униформата си, в която разсеяно бърше ръце. Част от нея е на Шейд. Тя измъкна куршума от рамото му, без да мигне.

- Не сме го затворили под ключ, ако това си мислиш - подхвърля небрежно, сякаш разговорите за пленяването на Кал са обикновена клюка.

Не съм достатъчно глупава да се хвана на тази въдица, не и сега. Тя ме подлага на проверка, изпробва реакцията ми, верността ми. Но аз вече не съм момичето, което я умоляваше за помощ. Вече не съм толкова лесна за разгадаване. Живях върху остра като бръснач бодлива тел, балансирах лъжа след лъжа, криех се. Безкрайно лесно е да правя същото сега и да

погребвам мислите си надълбоко.

Така че вместо това се засмивам, залепям на лицето си усмивката, която усъвършенствах в двора на Елара.

-    Предположих. Нищо не е разтопено - отвръщам и посочвам към металните стени.

Чета я, както тя се опитва да разчете мен. Прикрива изражението си добре, но въпреки това в очите й потрепва изненада. Изненада и любопитство.

Не съм забравила как се отнасяше с Кал във влака - с окови, въоръжени пазачи и презрение. А той приемаше това отношение като сритано куче. След предателството на брат му и убийството на баща му в него не беше останало желание за съпротива. Не го винях. Но Фарли не познава сърцето му - или силата му - както аз. Не знае колко опасен е в действителност. Или колко опасна съм аз, като стана въпрос. Дори сега въпреки многобройните си наранявания чувствам мощта дълбоко вътре в себе си, призоваваща електричеството, което пулсира из подводницата. Бих могла да го контролирам, ако поискам. Бих могла да изключа цялото това нещо. Бих могла да удавя всички ни. Смъртоносната идея ме кара да се изчервя, смутена от такива мисли. Но въпреки това те ме утешават. Аз съм най-мощното от всички оръжия на кораб, пълен с воини, а те явно не го знаят.

Изглеждаме слаби, защото така искаме. Когато го каза, Шейд говореше за Гвардията, обясняваше мотивите им. Сега се чудя дали освен това не се е опитвал да предаде послание. Като думите, скрити в едно отдавнашно писмо.

Спалното помещение на Кал е в далечния край на подводницата, скрито от оживлението и шума на останалата част от кораба. Вратата му е почти затулена зад извити тръби и празни сандъци, щамповани с надписи Арчън, Хейвън, Корвиум, Харбър Бей, Делфи и дори Белиум от Пиемонт на юг. Не мога да кажа какво са съдържали някога сандъците, но при имената на Сребърните градове надолу по гърба ми пробягва спазъм. Откраднати. Фарли забелязва, че се взирам в сандъците, но не си прави труда да обясни. Въпреки колебливото ни съгласие по въпроса с онези, които наричаме новокръвни, все още не съм в кръга на най-доверените й хора. Предполагам, че Кал има нещо общо.

Това, което захранва с енергия кораба - масивен генератор, доколкото усещам - бучи под краката ми, вибрира в костите ми. Сбърчвам отвратено нос. Фарли може и да не е заключила Кал, но със сигурност не проявява и любезност. Между шума и разтърсващото усещане се питам дали Кал изобщо е могъл да спи.

-    Предполагам, че това е единственото място, където сте могли да го настаните? - питам, докато гледам ядосано към тесния ъгъл.

Тя свива рамене, блъска с ръка по вратата.

-    Принцът не се е оплакал.

Не чакаме дълго, макар че много бих искала да имам време да се овладея. Вместо това заключващият механизъм със зъбчати колела се завърта след секунди със звън. Железните панти издават стържещ звук, изскърцват и Кал отваря вратата.

Не съм изненадана да го видя решително изправен, пренебрегващ собствените си болки. След цял живот, в който се е подготвял да бъде воин, той е свикнал с порязвания и натъртвания. Но белезите отвътре са нещо, което не умее да крие. Избягва погледа ми, съсредоточава се върху Фарли, която не забелязва или не я е грижа за принца с разбито сърце. Внезапно моите рани ми се струват малко по-поносими.

-    Капитан Фарли - казва той, все едно го е обезпокоила по време на вечеря. Използва раздразнението, за да прикрие болката си.

Фарли не се хваща на това и отмята късата си коса с презрително сумтене. Дори посяга да затвори вратата.

-    О, не искаше ли посетител? Колко грубо от моя страна.

Изпитвам безмълвна радост, че не доведох Килорн с мен. Той щеше да се държи още по-зле с Кал, при положение че го мрази още откакто за пръв път се срещнаха в Подпорите.