Стоманеното сърце

Тя се усмихна. Горе ми беше върнала пушката, но имах потискащото подозрение, че е изпразнила пълнителя и ми я дава незаредена. Започна да ме обзема паника.

Червенокосата Тиа приближи към мен с някакъв апарат. Беше плосък и овален, с размерите на чиния. От едната страна имаше екран. Насочи го към мен.

— Няма излъчване.

— Кръвна проба — със сурово лице нареди Джон.

Тиа кимна.

— Не ни принуждавай да те насилваме — каза ми тя и измъкна някаква лента от апарата. Лентата беше свързана с него с кабели. — Това ще те убоде, но няма да ти навреди.

— Какво представлява? — попитах аз.

— Търсач.

Търсачът беше апарат, който установяваше дали човек е Епичен или не.

— Мислех… мислех, че това е само мит.

Ейбрахам се усмихна. Държеше грамадното оръжие отстрани. Беше строен и мускулест и изглеждаше много спокоен — за разлика от напрежението на Тиа и даже на Джон.

— Тогава нямаш нищо против, а, приятелю? — рече той с френския си акцент. — Какво ако те убоде едно митологично апаратче?

Това не ме успокои. Но Възмездителите бяха група опитни убийци, които се занимаваха с изтребване на Висши Епични. Не можех да направя кой знае какво.

Тиа уви ръката ми. От вътрешната страна на лентата имаше мъничка кутийка, която ме убоде. Тиа разгледа монитора.

— Със сигурност е чист, Джон. И в кръвната проба няма нищо.

Джон кимна. Не изглеждаше изненадан.

— Добре, синко. Време е да отговориш на някои въпроси. Мисли много внимателно, преди да кажеш нещо.

— Окей — отвърнах аз и потърках убоденото място.

— Как — подхвана Джон — откри къде ще ударим? Кой ти каза, че мишената ни е Случайност?

— Никой не ми е казвал.

Лицето на Джон стана гневно. До него Ейбрахам шавна с вежда и намести картечницата.

— Не, наистина! — възкликнах аз; вече се потях. — Окей, значи чух от някои хора на улицата, че сте в града. Ама това го чуха почти всички.

— Не сме казвали на никого целта ни — намеси се Ейбрахам.

— Аха. Обаче кой друг да ударите?

— В града има хиляди Епични, синко — възрази Джон.

— Така си е. Но повечето са под вашето ниво. Вие се целите във Висшите Епични, а от тях в Нюкаго има само няколкостотин. Сред тях само двадесетина имат Първична Непобедимост. А вие винаги избирате някой с Първична Непобедимост.

— В същото време обаче не бихте се заловили с някой, който е твърде мощен или твърде влиятелен. Преценявате, че те ще са добре охранявани. Това изключва Повелителя на нощта, Зарево и Конфлукс — значи, целия вътрешен кръг на Стоманеното сърце. Изключва и повечето барони на подземния свят.

— Така ви остават десетина мишени. Случайност беше най-лошият от тази пасмина. Всички Епични са убийци, но може да се предполага, че той е погубил най-много невинни. Плюс това извратените му игрички с вътрешните органи на хората са точно тоя тип издевателство, който Възмездителите биха искали да прекратят. — Огледах ги притеснено и свих рамене. — Както казах. Нямаше нужда някой да ми съобщава. Очевидно е кого бихте избрали в крайна сметка.

Малкото помещение притихна.

— Ха! — възкликна застаналият на вратата Коуди и после изруга. — Дами и господа, според мен това означава, че май ставаме мъничко предвидими.

— Какво е Първична Непобедимост? — попита Тиа.

— Извинете — отвърнах аз, осъзнавайки, че те не могат да знаят моите названия. — Така наричам онази Епична сила, която прави обичайните методи за убийство безполезни. Нали разбирате, регенерация, непробиваема кожа, ясновидство, способност за реинкарнация и тем подобни.

— Нека допуснем — рече Джон, — че ти наистина си се досетил сам. Това обаче не обяснява как си разбрал къде ще заложим нашия капан.

— Случайност винаги наблюдава игрите при Шприц в първата събота на месеца — отговорих аз. — И после винаги си търси забавление. Това е единственият момент, когато можете да разчитате, че ще го намерите сам и в такова настроение, че да го примамите в клопка.

Джон хвърли един поглед на Ейбрахам, после на Тиа. Тя сви рамене.

— Не знам.

— Мисля, че казва истината, Проф — обърна се Меган към Джон. Беше скръстила ръце пред гърдите си. Якето беше разкопчано, а отдолу беше с онзи сутиен. Не я зяпай.

Джон я погледна.

— Защо?

— Има смисъл. Ако Стоманеното сърце знаеше кого смятаме да ударим, щеше да планира за нас нещо по-сложно от едно момче с пушка. Освен това той наистина опита да помогне. Нещо такова.

— Аз помогнах! Ако не бях аз, щеше да си мъртва. Кажи й, Хардман.

Всички се объркаха.

— Кой? — попита Ейбрахам.

— Хардман — повторих и посочих снайпериста до вратата.

— Името ми е Коуди, момче — отвърна развеселено той.

— Къде е Хардман тогава? Меган ми каза, че е горе и наблюдава през мерника, за да…

Нямало е никакъв снайперист, осъзнах аз. Поне не такъв, на когото е наредено нарочно да ме наблюдава. Меган си го е измислила, само за да ме задържи на място.

Ейбрахам се разсмя гърлено.

— Хвана се на стария номер с невидимия снайперист, а?

Изчервих се.