Сътворението

Малко преди да се зазори, варварите ся отидоха, натоварени с плячката, която можеха да отнесат. Опожариха всичко освен градската крепост, където бяха намерили убежище майка ми и няколко души от нашето семейство.

Не си спомням много ясно следващите дни. Сатрапът Хистасп веднага се върна в града. По пътя заловил няколко турани. Майка ми разказваше, че ме накарали да огледам пленниците и да се опитам да разпозная убиеца на Зороастър. Не съм успял. Във всеки случай това са неща, за които нямам ясен спомен. Тогава все още се намирах в онова състояние на границата между съня и действителността, предизвикано от хаомата. Все пак си спомням, че видях туранските пленници, побити на остри колове край развалините на градската врата.

След няколко седмици Хистасп лично заведе майка ми и мен в императорския двор в Суза, където не бяхме особено добре приети. Всъщност, ако не беше Хистасп, сега едва ли щях да съм жив и да се наслаждавам на всеки миг от завидната си старост в този толкова прекрасен град, който не съм и мислил да посещавам, а какво остава да живея в него.

Демокрит намира, че Атина е чудесен град. Но ти не си виждал цивилизования свят, Демокрите. Надявам се, че един ден ще пътуваш и ще надвиеш гръцкото си тесногръдие. От три месеца Демокрит живее с мен. Аз го поучавам, а и той се опитва да ме поучава. Все пак успях да го убедя, че когато умра — много скоро, струва ми се, — трябва да замине на изток. Засега обаче не може да преодолее гръцката си същност и си остава в повечето отношения атинянин. Запиши и това.

Обичах стария Хистасп. Дори когато бях дете, той се държеше с мен като възрастен. Сякаш виждаше в мое лице светец — седемгодишен светец! Наистина бях последният жив човек, чул предсмъртните думи на Зоро-астър, а те пък бяха първите думи, изречени от Премъд-рия господ чрез човешка уста. По тази причина до ден-днешен онези маги, които следват пътя на Истината, а не на Лъжата, гледат на мен като на не съвсем земно същество. От друга страна, аз не съм в истинския смисъл наследникът на Зороастър въпреки многобройните добронамерени (и злонамерени) опити да бъда избран за глава на ордена.

Демокрит ми напомня, че още не съм обяснил какво е маг. В безкрайното си изложение в Одеона Херодот, естествено, представи всичко в погрешна светлина.

Магите са потомствените жреци на мидийците и персите, също както брахманите са потомствените жреци в Индия. С изключение на гърците всички арийски племена имат жреческа каста. Макар гърците да са запазили арйи-ския пантеон с боговете и обредите му, те са изоставили потомствените жреци. Не знам как е станало, но са проявили повече мъдрост от нас или пък са по-облагодетелствувани от съдбата.

Персийският обичай изисква всички религиозни обреди да се изпълняват от магите. Това предизвиква огромно недоволство. Макар повечето маги да не са зороас-трийци, обичаят ги задължава да участвуват в свещените обреди. Дядо ми положи всички усилия, за да накара цялото съсловие да се отрече от дяволопоклонничеството и да приеме единобожието. Но усилията му останаха напразни. И до днес от десет маги най-много един, следва Истината. Другите многословно се кланят на Лъжата.

Баща ми беше третият, най-младият син на Зороас-тьр- Като офицер от конницата по време на Скитския поход се бе сражавал рамо до рамо с Великия цар Дарий. Ранили го в една битка близо до река Дунав. Върнал се в Бактра и там умрял. Бил съм много малък и не си го спомням- Описват го като мургав човек, истински Спи-тама. Очите му били с цвета и блясъка на оникс. Наследил бил вълшебния глас на Пророка, поне така твърди майка ми Лаида. Тя е гъркиня…

Демокрит се учудва, че говоря за нея в сегашно време. Наистина е чудно. Но фактът си е факт. Сега Лаида живее на остров Тасос — точно срещу крайморския град Абдера, където се е родила в семейството на йонийски гърци.

Бащата на Лаида бе верен поданик на Великия цар — тогава още не бе измислена тази отвратителна дума «ми-допоклонник», тъй като всички гръцки градове в Мала Азия и повечето градове на Хелеспонтa[1] и тракийското крайбрежие с радост плащаха данък на Великия цар. Бедите започнаха по-късно по вина на атиняните.

[1] Древното име на Дарданелите. — Б. пр.

Демокрит се интересува на колко години е сега Лаида и как се е случило,.че се е омъжила за баща ми. Ще започна с последния въпрос. Запознали се малко след като Дарий заел трона. Времената били размирни. Имало въстания във Вавилон, в Персия, в Армения. Дарий се нуждаел от пари, войници, съюзници. С такава задача изпратил и баща ми като посланик в бляскавия двор на Поликрат, тирана на Самос.

Дълги години Поликрат бил съюзник на египетския фараон срещу Персия. Но щом видял, че Египет вече не е в състояние да се справи с войските ни, взел (или се престорил, че взема) наша страна.