Сътворението

[3] Ефиалт (ок. 500–453 г. пр.н.е.) — вожд на атинските демократи през 70-те години ла V в. пр.н.е. В 457 г. пр. и. е. бил пре-дателски убит, но демокрацията в Атина укрепнала и била подготвена почвата за делото на Перикъл. — Б. пр.

Най-вероятно, ако беше обратното — ако майка ми бе персийка, а баща ми грък, — щях да съм на страната на консерваторите, макар че те често се поддават на изкушението да си служат с името на Персия, за да плашат народа. Известна ми е любовта на Кимон към Спар-та и омразата му към нас и все пак съжалявам, че нямах възможност да го познавам лично. Всички тук казват, че сестра му Елпиника по характер приличала на него. Тя е чудесна жена и моя вярна приятелка.

Демокрит учтиво ми напомня, че отново съм се отклонил от темата. Аз пък му напомням, че след като часове наред съм слушал Херодот, не мога да преминавам логично от един въпрос на друг. Мисълта на Херодот скача като скакалец. Защо да не му подражавам? Тукидид ме заговори на излизане от Одеона.

— Предполагам, че онова, което чухме преди малко, ще бъде докладвано в Суза.

— Нима има нещо лошо в това? — попитах едновременно любезно и глупаво, както подобава на един добър посланик. — Великият цар обича невероятните истории. Има вкус към фантастичното.

Очевидно не се показах достатъчно глупав. Почувствувах негодуванието на Тукидид и придружаващата го свита от консерватори. Политическите водачи в Атина рядко излизат сами, защото се страхуват, че ще ги убият. Демокрит твърди, че когато човек види голяма група шумни мъже, сред които се мярка шлемоподобен лук[1] или кръгла алена луна, в първия случай това непременно ще е Перикъл, а във втория — Тукидид. И така, градът е разделен на две гневни половини — едните са за Луната, другите за Лука!

[1] Атинските политици често били прицелна точка в комедиите. Поетът Крагин ожесточено осмивал Перикъл — на едно място го представя с чудовищен шлем, подобен па макет на Одеона, и казва: „Пристига Зевс — главата му е като лук. На нея носи своя Одеон…“ — Б. пр.

Беше денят на Алената луна. По неизвестни причини „шлемоподобният лук“ не присъствуваше на четенето в Одеона. Дали пък Перикъл не се срамува от акустиката на сградата — нали е негово творение? Не вярвам — срамът е чувство, непознато на атиняните.

Сега Перикъл, в съзаклятие с пасмина художници и строители, издига на Акропола храм на богинята Атина, грандиозен приемник на мизерното храмче, опожарено от персийската армия преди тридесет и четири години — факт, който Херодот предпочита да отмине с мълчание.

— Нима искаш да кажеш, посланико, че разказът, който току-що чухме, не е истина?

Тукидид се държеше нагло. Предполагам, че беше пиян. Нас, персите, ни обвиняват, че пием много поради ритуалната употреба на хаома[2]. И все пак не съм виждал персиец толкова пиян, колкото някои атиняни, а в интерес на истината дори атинянинът не се напива така, както спартанецът. Преди години моят приятел, спартанският цар Демарат, ми обясняваше, че навремето и спартанците разреждали виното с вода, докато северните номади не изпратили в Спарта делегация скоро след като Дарий опустошил родината им Скития. Според Демарат скитите научили спартанците да пият виното без вода. Но аз не вярвам на тази история.

[2] Опияняваща напитка от култови растения, която заемала важно място в религиозните обреди на древните перси. — Б. пр.

— Това, което чух, млади човече, е една неубедителна версия за събития, случили се преди твоето раждане, а предполагам, и преди раждането на историка.

— Сред нас все още има мнозина живи свидетели и те отлично помнят деня, в който персите се озоваха при Маратон — прозвуча наблизо старчески глас. Демокрит не можа да ми каже чий е гласът. Но такива старци тук ги има много. В Гърция, когато се срещнат хора на определена възраст, вместо поздрав си задават въпроса: „Ти спомняш ли си какво беше, когато Ксеркс стигна до Маратон?“ После започват да си разменят лъжи.

— Да — отвърнах, — все още има хора, които добре си спомнят онези далечни времена. Уви, аз съм един от тях. Всъщност с Великия цар Ксеркс сме връстници. Ако беше жив, сега щеше да е седемдесет и пет годишен. Беше на тридесет и четири, когато се възкачи на престола — в разцвета на силите си. А вашият историк току-що ни разказа, че когато наследил престола от Дарий, Ксеркс бил неуравновесен младеж.

— Това е дребна подробност… — понечи да ми възрази Тукидид.

— Да, но типична за една творба, с която много ще се забавляват в Суза — във всеки случай не по-малко, отколкото с хумористичната пиеса „Перси“, която навремето лично преведох на Великия цар. Той се възхити на атическите хитроумня на автора.

Разбира се, в това нямаше и капка истина. Ксеркс щеше да изпадне в ярост, ако му бях показал до каква степен той и майка му са окарикатурени за забавление на атинската тълпа.