Свещена любов

Знаеше, че ще помни този момент на пълна хармония до последния си ден също тъй живо и ярко, както го изживяваше сега.

Фюри целуна продължително своята шелан по челото в знак на благодарност. После се усмихна на Зейдист.

— С удоволствие. Ще дойдем при люлката на Нала с удоволствие и почит.

— А панделките ви?

Той погледна към разкошно преплетените панделки в зелено и златно, символизиращи съюза му с Кормия. Внезапно тя го прегърна по-силно, сякаш помислила си точно същото.

А именно, че двете си отиваха идеално.

— Да, братко. Непременно ще дойдем с панделките си. — Той се вгледа дълбоко в очите й. — А пък ако има и време за церемония по съчетаването, би било прекрасно, защото…

Нататък думите му потънаха сред ръкопляскане и одобрителни възгласи от страна на Братството. Но Кормия схвана същественото. Никога не беше виждал на лицето на жена по-красива и широка усмивка от нейната, докато бе вперила очи в него.

Очевидно беше схванала какво имаше предвид той.

Ще те обичам вечно невинаги трябва да се каже гласно, за да се разбере.