Тай-пан

— Че какво значение има една маймуна за тебе, стара вещице? Ето! — Горт хвърли двадесет златни суверена на масата. — Ето още толкова да си държиш устата затворена.

Тя му даде едно младо момиче Хака и стаичка далеч в дъното на къщата.

Горт изтормози момичето, жестоко я преби и я остави умираща.

На следващия ден отплува за Макао на „Уайт уич“, четиридесет мили на югозапад. Всички от семейство Брок бяха на борда, освен самият Брок. Кълъм също стоеше на квартердека. Ръката му бе свързана с ръката на Тес.

Тридесет и втора глава

Пет дена по-късно се състояха надбягванията. През това време бяха положени основите на новия град. Следвайки примера на „Ноубъл хаус“, търговците бяха впрегнали всички усилия и умения на Тай Пинг Шан в изкопни работи, пренасяне и строителство. Търговците изляха в земята цялото сребро, което Лонгстаф им беше дал. Тухларите от Макао и дърводелците от Квантунг — всички онези, които се занимаваха със строителството на къщи, кантори и пристани — започнаха да работят денонощно, за да удовлетворят трескавата потребност на търговците да завладеят пустошта. Цените на работната ръка растяха. Кулитата започнаха да не достигат — само „Ноубъл хаус“ беше наела три хиляди зидари, строители и майстори от всякакъв вид, — въпреки че с всеки прилив пристигаха все повече работници. Те бързо намираха добре платена работа. Тай Пинг Шан се разрасна още повече. Бреговата ивица около Глесинг пойнт пулсираше от енергия.

Денят на конните състезания отбеляза четиринадесетия ден, откакто Струан и Мей-мей бяха напуснали къщата в Хепи вели, за да се преместят на борда на „Рестинг клауд“.

— Не изглеждаш добре, мила — каза Струан. — По-добре днес остани в леглото.

— Мисля, че ще го направя — отвърна тя. Не бе мигнала през нощта и главата, вратът и гърбът бяха започнали да я болят. — Нищо ми няма, не се безпокой. Ти изглеждаш страхотно.

— Благодаря — отвърна Струан. Беше облякъл новите дрехи, поръчани в чест на състезанието: тъмнозелен жакет за езда от най-лека и фина вълна, бели спортни панталони с баста, пъхнати в полуботите, жилетка от бледожълт кашмир, зелена връзка.

Мей-мей размърда рамене да отпусне болката и А Сам нагласи възглавниците да й бъде по-удобно.

— Просто летни неразположения. Пратих да повикат лекаря. Ще ходиш ли на брега?

— Аха. Състезанието започва след час. Мисля да повикам нашия лекар, скъпа. Той ще…

— Аз ще извикам лекар. Китаец. Толкова по въпроса. Сега, да не забравиш — двадесет таела на кон номер четири в четвърта гара. Астрологът каза, че е сигурен победител.

— Няма да забравя. — Струан я потупа по бузата. — Ти си почивай.

— Като печеля, се чувствам фантастично добре, айейа? Хайде, тръгвай сега.

Той я зави и се погрижи да й донесат пресен чай и да приготвят глинената грейка за гърба й. Тогава се отправи към брега.

Хиподрумът бе построен на запад от Глесинг пойнт и бе претъпкан с хора. Част от бреговата ивица, близо до поста, който маркираше едновременно старта и финала, бе оградена за европейците, за да отдели ордите любопитни китайци, които се бяха струпали наоколо. Тук-там бяха опънати палатки. Бяха построени сектори за обзалагане и тревна площ. Флагчета, поставени на бамбукови пръти, маркираха овалния хиподрум.

Залагането бе сериозно и Хенри Харди Хибс приемаше залозите.

— Направете своя избор, господа — викаше той с носовия си глас, като потупваше дъската, където с тебешир бяха написани залозите.

— Майор Трент залага на черния жребец Сейтън, който ще е фаворитът в първа гара. Равни залози. Три към едно за останалите.

— Дяволите да те вземат, Хибс — каза Глесинг изпитателно, като се потеше от жегата. — Три към едно за останалите и си длъжен да спечелиш. Дай ми шест към едно за сивата кобила. Гвинея!

Хибс хвърли поглед към дъската и дрезгаво прошепна:

— За вас, капитане, нека бъдат пет. Една гвинея. На Мери Джейн.

Глесинг се извърна настрана. Той беше вбесен, че не е в Макао и че обещаното писмо на Кълъм не бе пристигнало. Ох, велики боже, помисли той, трескав от безпокойство, досега трябваше да получа част от него. Защо, по дяволите, се бави? Какво ли прави този кучи син Хорацио? Дали пък не я тормози?

Той унило се разхождаше по поляната и видя Струан и Сергеев заедно, ала Лонгстаф се присъедини към тях и той реши да не спира.

— Какъв е нашият избор, Ваше височество? — питаше шеговито Лонгстаф.

— Скопеният кон — отговори Сергеев, като се облегна на бастуна си. Възбудата и мирисът на конете го бяха ободрили и бяха намали ли значително постоянната му болка. Искаше му се да може да язди, но благослови съдбата, че изобщо бе оцелял след раняването. Благослови и Струан. Знаеше, че без операцията, която той му беше направил, щеше да си отиде.

— А, Ваше височество — пропя Шиваун, като се приближи облегната на ръката на Джеф Купър. Бе облечена в блестящо зелено и си пазеше сянка с оранжев чадър. — Ще ми подскажете ли на кого да заложа? — Тя ги възнагради с усмивка. Особено Струан.