Тай-пан

След известно време Кълъм заспа, пощаден, спасен в силата и топлината. За първи път от идването на чумата сънят му беше без сънища. Проспа целия ден, цялата нощ и част от следващия ден, докато Струан го люлееше в обятията си.

Струан не усети хода на времето. Понякога разговаряше с жена си и децата — с Роналда и Йън, и Личи, и Уинифред, — докато те седяха до него на брега. Понякога, когато те си тръгваха, той ги зовеше тихичко, за да не разбуди Кълъм, и по-късно те се завръщаха. Понякога напяваше нежните приспивни песни, с които Роналда приспиваше децата им. Или говореше на галски, като майка си и Катрин, втората му майка. Понякога мъгла покриваше душата му и тогава не виждаше нищо.

Когато Кълъм се събуди, вече се беше успокоил.

— Здравей, татко!

— Добре ли си, сине?

— Сега вече съм добре. — Той се изправи.

На брега, в сянката на скалата, беше студено, но на слънце бе топло. Флотът кротко се поклащаше на котва, куриерските съдове сновяха напред — назад. Имаше по-малко кораби от преди.

— Тук ли ще бъде Голямата къща? — попита Кълъм, като посочи възвишението.

— Аха. Тук бихме могли да живеем от есента до пролетта. Тогава климатът е най-хубав.

— Как се нарича долината?

— Още си няма име. — Струан се раздвижи на слънце, като се опитваше да се пребори с тягостната болка в раменете и гърба.

— Трябва да има име.

— Мъничката Карин, братовчедка ти Карин — най-малката дъщеря на Роб — иска да я нарече Щастливата долина. Можехме да сме щастливи тук. — Гласът на Струан натежа. — Много ли се мъчиха?

— Да.

— Ще ми разкажеш ли за това?

— Не сега.

— Малката Уинифред. Беше ли умряла, когато тръгна?

— Не. Но беше много слабичка. Лекарите казаха, че щом е толкова слаба… лекарите просто свиха рамене и си отидоха.

— А дядо ти?

— Чумата въобще не го засегна. Той моментално дойде при нас и взе Уинифред. Аз отидох да помогна на леля Ютиния. Но не помогнах.

Струан гледаше пристанището, но не го виждаше.

— Съобщи ли на чичо Роб?

— Да. Мисля, че да.

— Горкият Роб. Ще е по-добре да отида на кораба. — Струан се пресегна и вдигна донесенията, полузаровени в пясъка. Бяха неотваряни. Той изтръска пясъка.

— Съжалявам — каза Кълъм. — Забравих да ти ги дам.

— Ами, синко. Даде ми ги. — Струан видя, че една лодка се отправя към брега. Айзък Пери беше на кърмата.

— Добър ден, мистър Струан — поздрави предпазливо Пери. — Много ми е мъчно за загубата ви.

— Как е Роб?

Пери не отговори. Той стъпи на брега и излая към екипажа: „Хайде по-бързо!“, и Струан се запита въпреки изтръпналото си разкъсано съзнание защо Пери се страхува от него. Нямаше основание за страх. Никакво.

Мъжете пренесоха на брега една маса, пейки и храна, чай, бренди и дрехи.

— Хайде по-бързо! — повтори раздразнено Пери. — И се отстранете! Разкарайте се на майната си и стойте там!

Гребците бързо избутаха голямата лодка, преминаха прибоя и зачакаха, като се радваха, че са далеч.

Струан помогна на Кълъм да се преоблече в сухи дрехи и чак тогава си сложи чиста риза с басти и топъл двуреден жакет. Пери му помогна да събуе подгизналите ботуши.

— Благодаря — каза Струан.

— Боли ли? — запита Кълъм, като видя стъпалото му.

— Искам да ви кажа за мистър Роб, сър — започна Пери. — След като Кълъм си тръгна, той тръгна да търси алкохол. Казах му, че не бива, но той не искаше да ме чуе. — Той продължи колебливо: — Вие сте дали заповед. Така че малко се счепкахме, но успях да му го взема. Когато се свести, вече беше добре. Заведох го на „Чайна клауд“ и го предадох в ръцете на жена му.

— Правилно си постъпил, Айзък. Благодаря ти. — Струан приготви на Кълъм чиния с храна — говеждо задушено, ябълки, печени в тесто, студено пиле, картофи, сухари — и взе голяма оловена чаша с горещ сладък чай за себе си.

— Негово превъзходителство ви изпраща съболезнованията си. Би искал да се отбиете на кораба му, когато ви е удобно.

Струан потърка лице, почувства наболата си брада и се запита защо винаги се чувства мръсен, когато е небръснат и не си е измил зъбите.

— Бръсначът ви е тук — каза Пери, като посочи една маса встрани.

Той бе предвидил нуждата на Струан да се приведе в ред. Тай-панът фанатично държеше на личната си чистота. — Там има топла вода.

— Благодаря ти. — Струан намокри една кърпа и навлажни лицето и главата си. После се насапуниса и сръчно се обръсна без огледало. След това топна една четка в чашата с чай и започна енергично да чисти зъбите си.

Това трябва да е някакво езическо суеверие, помисли си Пери презрително. Зъбите остаряват, развалят се и падат и това е всичко.

Струан си изплаква устата с чай и изля остатъка. Изми чашата с пресен чай, напълни я отново и дълбоко отпи. В несесера му за бръснене имаше едно малко шишенце с одеколон. Той изля няколко капки на ръцете си и го втри в лицето си. После седна освежен. Кълъм само чоплеше храната си.

— Трябва да се храниш, сине.

— Не съм гладен, благодаря.

— И все пак яж. — Вятърът къдреше червено — златистата коса на Струан, която той носеше дълга и не накъдрена, и той я приглади назад. — Палатката ми опъната ли е, Айзък?

— Разбира се. Нали дадохте нареждания. Тя е на хълма над флаг-щока.