Тактика на грешките

— Не — възрази Клетус.

За момент от другата страна на линията настана мъртва тишина. Лицето на Дюплейн гледаше гневно Клетус от екрана.

— Какво? Какво казахте? — изкряска накрая полковникът.

— Трябва да ви напомня, полковник — каза спокойно Клетус, — че генералът ме е назначил за пълновластен началник на тези дорсайци и аз отговарям само пред него.

— Вие… но аз ви предавам заповедите на генерала, Греъм! Чувате ли ме? — гласът на Дюплейн се задави на последната дума.

— Нямам доказателство за това, полковник — продължи да отговаря Клетус със същия равен тон. — Ще приема заповеди единствено от самия генерал. Ако го накарате да ми каже същото, ще съм щастлив да се подчиня.

— Вие сте се побъркал! — Той отново се вторачи в Клетус. Когато заговори пак, гласът му беше по-нисък, контролиран и опасен. — Мисля, че съзнавате какво означава да откажете да се подчините на подобна заповед? Готов съм да ви дам пет минути, за да размислите. Ако не ми се обадите след пет минути, ще отида при генерала с вашия отговор. Помислете си!

Малкият екран потъмня и в слушалката се чу изщракване. Клетус постави телефона обратно върху бюрото.

— Къде е прожекционният апарат за картата?

— Ето тук. — Марк го поведе през стаята към една хоризонтална маса-екран, под която се виждаше черният силует на апарата. Върху екрана беше прожектирана картата ма местността около прохода Етер. Клетус постави пръст върху мястото, където се събираха двете реки.

— Утре заран — обърна се той към Марк — този, който командва новоземляните, ще иска да заеме позиция, за да атакува нашите части в града. Това означава — пръстът на Клетус очерта две подковообразни криви, чийто отворен край сочеше надолу по течението, около долините на реките малко над града, — че нашите хора ще могат да скочат с парашути — не би трябвало да имат проблеми след тренировките — срещу течението, малко по-нагоре от тези позиции. Тъй като новоземляните наблюдават надолу по течението, смятам, че акцията ще мине сравнително безопасно. Доколкото знам, те нямат истинска артилерия, поне не повече от нас. Вярно ли е?

— Така е, сър. Кълтис е един от световете, на който сме се споразумели с Коалицията да не осигуряваме на нашите съюзници или на военните части, наети от тях, нещо повече от преносими оръжия. Доколкото ни е известно, те спазват тази договореност, поне що се отнася до новоземляните. Всъщност досега не са имали и нужда от нещо по-съществено, защото всичките битки бяха с местните партизани. Можем да очакваме, че редовните им войски ще имат леко лично въоръжение, лъчеви оръжия, ракети и установки за изстрелване на бомби…

Двамата заедно очертаха вероятните позиции на противника и къде евентуално ще разположи ракетните установки и другите специални оръжия. Докато работеха, в щаба пристигаше непрекъснат поток от заповеди, който често ги прекъсваше.

Слънцето беше залязло вече от няколко часа, когато един младши офицер потупа Клетус по ръката и му подаде телефона.

— Отново полковник Дюплейн, сър.

Клетус пое телефона и погледна към изображението на Дюплейн. Лицето на полковника изглеждаше изтощено.

— Е, полковник?

— Греъм — започна дрезгаво Дюплейн, след това спря. — Има ли някой при вас?

— Полковник Додс от дорсайците.

— Мога ли… да говоря с вас насаме? — Очите на Дюплейн претърсваха помещението около екрана, като че ли се опитваше да открие Марк, който стоеше зад телефона. Марк повдигна вежди и понечи да излезе. Клетус протегна ръка и го спря.

— Един момент — каза той, извърна се и заговори направо в телефона: — Помолих полковник Додс да остане. Бих предпочел да имам свидетел на това, което ще ми кажете, полковник.

Устните на Дюплейн провиснаха.

— Добре — съгласи се той. — И без това слухът сигурно се е разпространил. Греъм… не можем да открием генерал Трейнър.

Клетус изчака една секунда, преди да отговори.

— Да?

— Не разбирате ли? — гласът на Дюплейн започна да се повишава. Той спря, очевидно опитвайки да се овладее, и успя да възвърне нормалния си тон. — Този път новоземляните не използват партизани, а са прехвърлили в страната редовни войски. Те атакуват Двете реки. А сега генералът е из… не е на разположение. Това е извънредно положение, Греъм! Разберете, трябва да анулирате всички заповеди и да дойдете тук да го обсъдим!

— Боя се, че няма да го направя — отвърна Клетус. — Петък вечер е. Генерал Трейнър може да е отишъл някъде за почивните дни и да е забравил да ви предупреди. А аз продължавам да се подчинявам на предишните му заповеди. Те не ми оставят друга алтернатива, освен да действам с дорсайците по начин, който преценя за най-добър.