Тактика на грешките

Беше толкова изтощен, че се препъваше. Един от по-младите офицери протегна ръка да го подкрепи, но Клетус му махна да се отдръпне. Влезе треперейки в стаята. Ичан извърна поглед от екрана към него.

— Добра работа, сър — изрече той бавно и меко. — Блестящо изпълнение.

— Да — отвърна с натежал глас Клетус, прекалено изморен, за да скромничи. На екрана пред него новоземляните бавно възстановяваха реда си. Сега представляваха гъста група в подножието на склоновете. — Всичко свърши.

— Все още не — отвърна Ичан. — Вече ще можем да ги задържим за известно време.

— Да ги задържим ли? — Стаята като че ли се завъртя пред пламналите очи на Клетус. — Няма какво да ги задържате. Казах, че всичко свърши. Ние победихме.

— Победихме?

Като през мъгла Клетус забеляза, че Ичан се беше втренчил с учудване в него. Малко тромаво успя да стигне до най-близкия стол и се отпусна върху него.

— Кажете на Марк да не ги оставя да се изкачат върху склоновете, освен ако не се предадат — чу се той да казва като от много далеч. — Ще видите…

Той затвори очи и усети, че потъва като камък в тъмнината. Гласът на Ичан едва стигна до него.

— …Лекар, тук! — крещеше той. — По дяволите, побързайте!

Така се случи, че Клетус пропусна последното действие от сражението при Двете реки. От момента, когато новоземляните се паникьосаха от атаката на дорсайците под негово командване, неприятностите започнаха да преследват шестхилядната армия на Нова Земя. Отне им повече от половин час да възстановят реда си и да се подготвят за ново настъпление към града. Но през цялото време благодарение на машините на Уефър нивото на реката се издигаше. Стигна над коленете и те усещаха как ги сграбчва студената ръка на страха.

А пред тях очевидно имаше повече дорсайски части, отколкото им бяха казали. Или поне достатъчно, за да не се поколебаят да ги атакуват. Да продължат напред означаваше, че може да се окажат в капан. Освен това, напредвайки, щеше да им се наложи да газят във вода, която продължаваше непрекъснато да се покачва. Дори и офицерите им се почувстваха несигурни — а се знае, че предпазливостта е най-добрата черта на храбростта. Беше издадена заповед за отстъпление.

Армията на Нова Земя се раздели отново на две и започна да се изтегля назад, през долините на реките, откъдето бяха дошли. Но при отстъпването им същият път се оказа по-тесен и скоро най-отдалечените от склона войници се озоваха изведнъж в дълбока вода и течението започна да ги отнася.

Колкото повече войници попадаха в главното течение на реката, ритайки, пляскайки и викайки за помощ, толкова по-голяма паника се надигаше в ротите, които стояха на плиткото. Те започнаха да се блъскат, за да стигнат до височината. Много скоро организацията им се разпадна. Само след минути войниците започнаха да се откъсват от строя и един по един да се катерят по склоновете.

В този момент Марк, следвайки предишните заповеди на Клетус, даде нареждане на дорсайците, залегнали най-отгоре на склоновете, да открият огън срещу бягащите от надигащата се вода. И всичко свърши, с изключение на виковете.

Дори не им се наложи да извикат на новоземляните да се предадат. Обхванатите от паника униформени мъже захвърляха оръжието си и се закатериха с вдигнати ръце. Отначало само няколко, а след това на тълпи. Когато слънцето докосна западния хоризонт, повече от шест хиляди войници — както се разбра след това, седемдесет процента от армията на Нова Земя — станаха пленници на дорсайците.

Но Клетус, все още в безсъзнание, не разбра нищо. Извиканият от Бакхала ортопед, специалист по протези, се изправи с мрачно лице след прегледа на подутото коляно.

— Как е, докторе? — попита остро Ичан Кан. — Ще се оправи, нали? Лекарят поклати глава и погледна сериозно Ичан.

— Не, няма. Ще трябва да ампутираме крака над коляното.

ШЕСТНАДЕСЕТ

— Изкуствено коляно и глезен — всъщност изкуствен крак от коляното надолу — обясняваше търпеливо лекарят. — Те наистина са отлични. Само за няколко месеца — след като свикнете с протезата, ще видите, че ще сте толкова подвижен, колкото сте били и преди, когато накуцвахте. Естествено, на никого не е приятна мисълта за ампутиране, но…

— Не ампутацията ме притеснява — прекъсна го Клетус. — Имам да върша неща, за които са необходими два крака от плът и кръв. Искам хирургическа замяна.

— Знам — отговори лекарят. — Но нали си спомняте, направихме ви пълни изследвания и се оказа, че имате абсолютна непоносимост към чужди тела. При този случай не ще ви помогнат всичките известни ни лекарства за потискане на имунната система. Ние можем да присадим крак, но тялото ви непременно ще го отхвърли.

— Сигурен ли сте, че в случая не става дума за психологическо отхвърляне? — попита Клетус.