Тамплиерът

Отначало Карбука беше открито враждебен. Бутна настрани шахматната дъска и седна с кръстосани крака, отпуснал ръце между коленете си, докато разпитваше Теодор. Елеонор се опитваше да се успокои. Карбука беше самонадеян, а Теодор беше изключително умен. Каза на атабега точно това, което Карбука искаше да чуе. Че граф Реймон бил болен, а водачите на франките — разделени, че нямат коне, гладуват, че са слаби, обезверени, че искат да се върнат по домовете си и открито се бунтуват. Че възнамеряват да напуснат Антиохия през Портата на моста призори на следващата сутрин и да се отправят на север, но не за да се бият, а за да преговарят за свободно преминаване през византийска територия. От Карбука зависело, заключи Теодор победоносно, дали те ще умрат или ще живеят. Атабегът открито се зарадва на наученото. Кимаше усърдно, обръщаше се към хората си с намерението да им покаже, че чутото от Теодор съвпада с неговите собствени преценки за положението. Не трябваше да предприемат нищо, а само да оставят отрядите си при Антиохия да тормозят франките. Основните турски сили трябваше да останат на място, да чакат и да затягат примката. Надигнаха се възражения, но Карбука не им обърна внимание. От дясната страна на Елеонор се приближи някаква сянка. Един от турците се поклони, поздрави със „Селям алейкум“ и започна да представя мнението си пред Карбука. Елеонор затаи дъх. Балдур! Хубавият капитан, който беше съблазнил Асмая, истинският виновник за падането на Антиохия! Теодор и Симон също го бяха разпознали, но не загубиха присъствие на духа. Балдур, каквито и мисли да минаваха през ума му, очевидно правеше всичко по силите си, за да прикрие своя дял в трагичните събития, довели до падането на кулите „Близначките“. Нямаше да се осмели да сподели своите съмнения, за да не влезе в открит спор, в който да бъде обвинен. Прелъстяването на съпругата на военачалник щеше да бъде счетено за отвратителен грях от тези благочестиви мюсюлмани, както и от водачите на Божията армия. Антиохия беше паднала заради сластолюбието на Балдур — това щеше да му навлече смъртна присъда.

По-късно Симон пошушна, че вместо да обвини Теодор, Балдур само настоявал Карбука да поиска от гърка някакви препоръки. Теодор — както после откри Елеонор — предвидливо се беше съгласил. Посочи към Елеонор и я описа като своя съпруга. После разказа за бягството им от Божията армия, че Яги Сиян ги приел и поверил на грижите на изменника Фируз, пазител на кулите „Близначките“. Че Фируз предал службата си срещу жалка печалба и че Теодор, обхванат от ярост, убил и Фируз и неговия брат. На това място от разказа си той побутна напред двете кожени торби, които един слуга беше поставил до него. Отсечените глави бяха показани и предизвикаха одобрителен шепот, последван от проклятия към отвратителните трофеи. След това развитие на разказа Карбука плесна с ръце. Донесоха леден шербет и шафранови сладкиши на новодошлите, които той вече наричаше свои гости. Теодор, Симон и Елеонор си отдъхнаха. Поднесоха храна и напитки — значи ги бяха приели.

Теодор стана разговорлив. Разказа как прерязал едната от стълбите от волска кожа, спуснати от Фируз, известна на турците подробност, после обясни как са се крили в Антиохия, как са крали храна и коне, докато са се спотайвали в гъста градина, близо до Козята порта. Как се смесили с франките и са научили плановете им, докато най-сетне събудили подозрения, затова не им останал друг избор освен да избягат. Теодор не каза, че е приел исляма, нито изрази желание да служи на Карбука. Подчерта само, че е наемник, който си е дал сметка, че с франките е свършено и е време да бяга от тях. Накрая Карбука кимна, плесна с ръце, огледа лицата на своята свита. Решението беше взето. Нека франките излязат от Антиохия. Предните постове ще им създадат достатъчно главоболия, а после щяха да бъдат унищожени от основната армия. Теодор, Елеонор и Симон получиха позволение да се оттеглят. Дадоха им малка шатра, в рамките на заграденото за атабега място. Тримата се настаниха и зачакаха развоя на събитията. Елеонор прекара напрегнат ден, а през нощта спа на пресекулки. Носещите се из лагера шумове я стряскаха. Едва по-късно научи какво точно се бе случило.