Читаем Теодор Буун — Заподозрян полностью

Тео си взе обратно разрешението от училище и се престори, че ей сега ще ревне. Отстъпи назад, обърна се и се отдалечи по дългия коридор. Когато се изгуби от погледа на Госет, отвори една тясна врата и хукна по служебното стълбище. На първия етаж намали скоростта и тръгна по тъмен и възтесен коридор под съдебната зала, после небрежно влезе в стаята за почивка, където служителите на съда се събираха да поклюкарстват на кафе и понички.

— Здравей, Тео — поздрави го прекрасната Джени, любимката му в съда.

— Здравей, Джени — усмихна й се той мимоходом.

Мушна се в някакъв килер и излезе на площадка към друго тайно стълбище. През миналите десетилетия оттук бяха водили затворниците до съдебната зала, за да ги изправят пред гнева на съдиите, но сега стълбището се използваше рядко. Старата сграда на съда представляваше лабиринт от неудобни проходи и тесни стълбища, но Тео ги познаваше всичките.

Той влезе вътре от странична врата до ложата на заседателите. Цялата зала жужеше от напрегнатите разговори между зрителите, на които предстоеше да наблюдават истинска драма. Наоколо обикаляха пристави, които си говореха помежду си и се правеха на важни. На вратата се тълпяха още хора. В лявата половина на залата, на третия ред зад масата на защитата Тео забеляза познато лице.

Чичо му Айк, който бе запазил място за своя любим (и единствен) племенник. Тео се промуши, стрелна се по пътеката и се настани до Айк.

<p>2</p></span><span>

Някога Айк Буун беше адвокат. Всъщност бе работил в кантората заедно с родителите на Тео. Тримата съумяваха да си партнират, макар и трудно, докато един ден Айк не бе направил нещо незаконно и не се бе забъркал в неприятности, при това сериозни. Толкова сериозни, че Асоциацията на юристите му бе забранила да практикува право. Сега той работеше като счетоводител и данъчен съветник на няколко малки предприятия в Стратънбърг. Нямаше много близки и, общо взето, беше доста странен. Обичаше да се мисли за самотник, за саможивец, за бунтовник, обличаше се като застаряващо хипи и носеше дългата си бяла коса прибрана на конска опашка. Днес се беше облякъл типично по айковски: стари сандали на бос крак, избелели джинси, червена тениска и карирано сако с оръфани ръкави.

— Благодаря, Айк — прошепна Тео, докато се настаняваше на мястото си.

Айк се усмихна и не каза нищо. Беше отдясно на Тео. От лявата му страна седеше привлекателна жена на средна възраст, която момчето не познаваше. Озърна се и сред зрителите забеляза няколко адвокати. Родителите му твърдяха, че са прекалено заети, за да прахосват времето си и да гледат процеса, но Тео знаеше, че живо се интересуват от него. Майка му беше уважаван бракоразводен адвокат с многобройни клиенти, а баща му се занимаваше с недвижими имоти и не стъпваше в съдебната зала. Някой ден Тео щеше да стане голям адвокат, щеше да води битки в съда и нямаше да се занимава с разводи и недвижими имоти. Или пък прочут съдия като приятеля си Хенри Гантри. Още не беше решил, но имаше много време. Беше само на тринайсет.

Ложата на съдебните заседатели беше празна и понеже Тео беше присъствал на много процеси, знаеше, че те влизат в залата едва когато всички са седнали по местата си. На стената високо над бюрото на съдията висеше голям квадратен часовник и точно в осем и петдесет и девет от странична врата се появиха прокурорите, както обикновено наперени и важни. Екипа им предвождаше Джак Хоугън, ветеран, който от много години преследваше престъпниците в Стратънбърг. По време на първия процес няколко месеца по-рано Тео се впечатли дълбоко от умелото поведение на господин Хоугън в съдебната зала и после седмици наред обмисляше дали пък да не стане прокурор — човек, към когото целият град ще се обръща в случай на зловещо престъпление. Господин Хоугън беше заобиколен от няколко по-млади прокурори и следователи. Бяха впечатляващ екип.

Масата на защитата от другата страна на пътеката също беше празна — нито един от адвокатите на Пийт Дъфи го нямаше. Точно зад масата обаче, на първия ред, Тео видя Омар Чийп и приятелчето му Пако — две горили, наети от защитата да слухтят и да създават неприятности. Докато часовникът тиктакаше и хората се настаняваха, изглеждаше някак странно — поне на Тео му изглеждаше така, — че днес в залата, готови за действие, са само половината юристи. Съдия Гантри държеше на точността и тъй като точно в девет часа не се случи нищо, зрителите впериха поглед в часовника — девет и пет, после девет и десет. Накрая, в девет и петнайсет, екипът на защитата влезе в залата и се настани на масата си. Предвождаше го Клифърд Нане, известен адвокат, който в този момент беше пребледнял и смутен. Наведе се над парапета и започна да се съвещава тихо с Омар Чийп и Пако — явно нещо не беше наред.

Нямаше и следа от Пийт Дъфи, който би трябвало да седи до Клифърд Нане.

Омар Чийп и Пако изненадващо напуснаха съдебната зала.

В девет и двайсет един пристав се изправи и извика:

— Станете! Влиза съдът.

В този момент през вратата зад бюрото си влезе съдия Хенри Гантри с развята черна тога.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом лжи
Дом лжи

Изощренный, умный и стремительный роман о мести, одержимости и… идеальном убийстве. От автора бестселлеров New York Times. Смесь «Исчезнувшей» и «Незнакомцев в поезде».ЛОЖЬ, СКРЫВАЮЩАЯ ЛОЖЬСаймон и Вики Добиас – богатая, благополучная семья из Чикаго. Он – уважаемый преподаватель права, она – защитница жертв домашнего насилия. Спокойная, счастливая семейная жизнь. Но на самом деле все абсолютно не так, как кажется. На поверхности остается лишь то, что они хотят показать людям. И один из них вполне может оказаться убийцей…Когда блестящую светскую львицу Лорен Бетанкур находят повешенной, тайная жизнь четы Добиас выходит на свет. Их бурные романы на стороне… Трастовый фонд Саймона в двадцать один миллион долларов, срок погашения которого вот-вот наступит… Многолетняя обида Вики и ее одержимость местью… Это лишь вершина айсберга, и она будет иметь самые разрушительные последствия. Но хотя и Вики, и Саймон – лжецы, кто именно кого обманывает? К тому же, под этим слоем лицемерия скрывается еще одна ложь. Поистине чудовищная…«Самое интересное заключается в том, чтобы выяснить, каким частям истории – если таковые имеются – следует доверять. Эллис жонглирует огромным количеством сюжетных нитей, и результат получается безумно интересным. Помогает и то, что почти каждый персонаж в книге по определению ненадежен». – New York Times«Тревожный, сексуальный, влекущий, извилистый и извращенный роман». – Джеймс Паттерсон«Впечатляет!» – Chicago Tribune«Здешние откровения удивят даже самых умных читателей. Сложная история о коварной мести, которая обязательно завоюет поклонников». – Publishers Weekly«Совершенно ослепительно! Хитроумный триллер с дьявольским сюжетом. Глубоко проникновенное исследование жадности, одержимости, мести и справедливости. Захватывающе и неотразимо!» – Хэнк Филлиппи Райан, автор бестселлера «Ее идеальная жизнь»«Головокружительно умный триллер. Бесконечно удивительно и очень весело». – Лайза Скоттолайн«Напряженный, хитрый триллер, который удивляет именно тогда, когда кажется, что вы во всем разобрались». – Р. Л. Стайн

Дэвид Эллис

Триллер
Эскортница
Эскортница

— Адель, милая, у нас тут проблема: другу надо настроение поднять. Невеста укатила без обратного билета, — Михаил отрывается от телефона и обращается к приятелям: — Брюнетку или блондинку?— Брюнетку! - требует Степан. — Или блондинку. А двоих можно?— Ади, у нас глаза разбежались. Что-то бы особенное для лучшего друга. О! А такие бывают?Михаил возвращается к гостям:— У них есть студентка юрфака, отличница. Чиста как слеза, в глазах ум, попа орех. Занималась балетом. Либо она, либо две блондинки. В паре девственница не работает. Стесняется, — ржет громко.— Петь, ты лучше всего Артёма знаешь. Целку или двух?— Студентку, — Петр делает движение рукой, дескать, гори всё огнем.— Мы выбрали девицу, Ади. Там перевяжи ее бантом или в коробку посади, — хохот. — Да-да, подарочек же.

Агата Рат , Арина Теплова , Елена Михайловна Бурунова , Михаил Еремович Погосов , Ольга Вечная

Детективы / Триллер / Современные любовные романы / Прочие Детективы / Эро литература