Тик-так

— Винаги съм се тревожила за тебе. — Госпожа Фан вече с мъка надвикваше шума от мотора на влекача, който сега бучеше като самолетен двигател. — И никога не съм имала никакви проблеми с Май, която винаги е била тъй кротка и послушна. Сега ни идва да потънем вдън земя, а ужасния фокусник в Лас Вегас ще се смее на глупавата стара виетнамска майка и с нещастната й дъщеря ще народят куп магьоснически бебета.

— Колко жалко, че Норман Рокуел3 е умрял — въздъхна Дел. — Той би създал такава чудесна картина от това.

— Тази жена не ми харесва — съобщи този път на Томи майка Фан.

— Знам, мамо.

— От нея добро не чакай. Сигурен ли си, че не си я познавал до вчера?

— Снощи я срещнах за първи пат.

— И не си имал срещи с нея?

— Никакви срещи.

— Завий наляво на следващия ъгъл — нареди майка Фан на момичето.

— Шегувате ли се? — попита Дел.

— Завий наляво на следващия ъгъл. Почти стигнахме къщата на Ки Транг Дай.

— Трябва да си махна крака от газта, за да взема завоя, а ако намаля скоростта, демонът на госпожа Дай ще връхлети право върху нас.

— Карай по-добре — посъветва я майка Фан.

Дел я изгледа мрачно.

— Вижте какво, госпожо, аз съм шофьор на състезателни коли от световна класа и съм участвала в ралита по цялата планета. Никой в света не кара по-добре от мене. Освен майка ми може би.

Майка Фан й подаде клетъчния телефон.

— Тогава се обади на майка си и виж какво ще те посъветва тя.

Все така навъсена, Дел предупреди:

— Внимавайте!

Томи пусна ръката на майка си, плъзна се обратно на своята седалка и заопипва за предпазния колан, който се беше оплел.

Скути потърси спасение на пода пред седалката си, точно зад гърба на Дел.

Като не можа да размотае достатъчно бързо колана си, за да го закопчае, Томи последва примера на кучето и се провря и сгуши на пода между предната и задната седалка и така се надяваше да оцелее и да не изхвърчи от колата при неизбежния сблъсък.

Дел закова спирачките.

Ревящият влекач ги блъсна отзад, но не особено силно, после се отклони.

Дел отново натисна спирачките. Колелата отново изсвириха и Томи долови мириса на горяща гума.

Този път камионът ги удари по-силно, отпраните тенекии яростно задраха, а ягуарът се разтресе като пред разпадане. Томи си удари главата в гърба на предните седалки.

Купето на ягуара беше така ярко осветено от фаровете на огромния камион, че Томи съвсем ясно виждаше муцуната на кучето срещу себе си. Скути се хилеше.

Дел отново удари спирачки, направи остър завой надясно, но само за да заблуди демона, тъй като голямата машина маневрираше по-трудно от колата. Едва тогава тя зави наляво, според указанията на майка Фан.

Томи не виждаше нищо от мястото си, но знаеше, че Дел не бе успяла да се измъкне изцяло от платното, по което се движеше камионът, защото, докато завиваха, той отново ги удари — наистина в самия край на ягуара, но затова пък с огромна сила. Ударът накара ушите на Томи за запищят и го разтърси до мозъка на костите му, а колата се завъртя. Направиха пълен кръг, после още един и навярно трети; Томи се почувства като запратен в огромна центрофуга за сушене на дрехи.

Гумите заораха настилката, после изгърмяха една по една, а каучуковите остатъци силно изплющяха по тенекиите на колата; голите джанти задраха по платното. От колата се откъснаха и други парчета, които изтропаха по шасито, преди да изчезнат встрани.

Но ягуарът не се преобърна. Престана да се върти, като все още свистеше и трещеше, но остана на четирите си колела.

Томи се надигна от теснотията между предните и задните седалки и погледна назад.

Кучето също застана при прозореца, ухо до ухо с него.

Както и предният път, камиона беше подминал кръстовището.

— А това каране как ви се видя? — гордо попита Дел.

— След това никой няма да застрахова вече колата ти — отвърна майка Фан.

Лабрадорът до Томи изскимтя.

Но Деливъранс Пей не беше в състояние да развие някаква скорост с ягуара в сегашното му окаяно състояние. Бързата спортна кола сега беше истинска развалина — пухтеше с мъка, шумно тракаше и скърцаше, съскаше, свистеше, клатеше се и залиташе, изпускаше пара, масло и спирачна течност — като някой от пикапите таратайки, които комичните герои карат във филмите.

Зад тях тежката машина правеше маневра, за да влезе от кръстовището в уличката, на която се бяха озовали.

— Трябва да сме спукали поне две гуми — съобщи Дел, — а и нивото на маслото бързо пада.

— Вече сме наблизо — успокои я майката на Томи. — Вратата на гаража към къщата ще е отворена; ще вкараш колата и ще бъдем в безопасност.

— Каква врата към гараж? — попита Дел.

— Гаражът към къщата на госпожа Дай.

— О, да, вещицата фризьорка.

— Тя не е вещица. Просто е от поречието на Ксан и е научила някои неща за правенето на магии още като момиче.

— Съжалявам, ако съм ви обидила — извини се Дел.

— Ето там, през две къщи вдясно, лампите светят. Вратата на гаража е отворена — Ки Дай ще я затвори, след като вкараш вътре колата, и всички ще сме в безопасност.

Демонът шофьор смени скоростите и грамадната машина влезе в уличката зад тях. Фаровете осветиха купето през задния прозорец.