Тъмна любов

Бет не беше толкова глупава, че да спре. Приличаха на колежани, излезли в лятна ваканция, което значеше, че просто ще й досаждат, но не искаше да рискува. Освен това китайският ресторант беше само на пет преки.

Все пак бръкна в чантата си и затърси газовия спрей.

— Да те откарам ли някъде? — попита големият. — Колата ми е наблизо. Сериозно, какво ще кажеш да дойдеш с нас? Можем да се повозим.

Той се ухили и смигна на приятеля си, като че ли с мазните му приказки щеше да му излезе късмета с нея. Приятелчето му се засмя и започна да обикаля с подскоци край нея, при което рядката му руса коса също подскачаше нагоре-надолу.

— Хайде да я поразходим с колата! — каза русият.

Дявол да го вземе, къде беше спреят й?

Големият протегна ръка и докосна косата й. Тя го изгледа хладно. С полото и шортите си в цвят каки изглеждаше като типичен колежански красавец. Мечтата на всяка тъща. Той й се усмихна и тя забърза крачка, вперила очи в неоновата табела на китайския ресторант. Молеше се да мине някой, но жегата беше прогонила пешеходците, потърсили спасение на закрито. Наоколо не се виждаше никой.

— Ще ми кажеш ли как се казваш? — попита колежанчето.

Сърцето й се разтуптя силно. Спреят беше в другата й чанта. Още четири преки.

— Или просто да ти избера някакво име. Нека помисля… Какво ще кажеш за „маце“?

Русият се ухили.

Тя преглътна и извади мобилния си телефон за всеки случай, ако й се наложи да се обади на 911.

Спокойно. Запази самообладание.

Представи си колко приятно ще бъде да усети хлада на климатика, когато влезеше в ресторанта. Може би е по-добре да изчака и да повика такси, за да е сигурна, че ще се прибере у дома, без тези двамата повече да й досаждат.

— Хайде, маце — изгука типичният американец. — Знам, че ще ме харесаш.

Само още три преки…

Тъкмо слезе от тротоара, за да прекоси „Десета улица“, когато той я сграбчи през кръста. Краката й се отделиха от земята и повлякъл я назад, той затисна с ръка устата й с тежката си длан. Тя се бореше неистово, риташе и удряше и когато улучи окото му, хватката му се отпусна. Тя рязко се дръпна от него, токовете й се забиха в паважа, въздухът заседна в гърлото й. По „Трейд Стрийт“ мина една кола и тя се развика, съзирайки фаровете й. Но той отново я хвана.

— Ще ме молиш за това, кучко — каза в ухото й колежанчето и я стисна в мъртва хватка. Извиваше врата й назад, рискувайки да го счупи, и я теглеше все по-навътре в сенките. Усещаше миризмата на пот и евтиния му одеколон, чуваше пискливия смях на неговия приятел.

Уличка! Влачеха я към една странична уличка. Стомахът й се сви на топка, в гърлото си усети пареща горчилка, заизвива се бясно, опитвайки се да се освободи. Паниката й даде сили. Но той беше по-силен от нея. Издърпа я зад един контейнер за боклук и притисна тялото си в нейното. Тя го сръга с лакът в ребрата и продължи да рита.

— По дяволите, хвани й ръцете!

Успя да забие върха на обувката си в слабините на русия, преди той да я хване за китките и да вдигне ръцете й над главата й.

— Хайде, кучко, това ще ти хареса — изръмжа колежанчето, опитвайки се да пъхне коляното си между краката й.

Притисна тялото й към тухлената стена на сградата, като стискаше гърлото й, за да не мърда. С другата си ръка разкъса блузата й. Щом махна ръката си от устата й, тя закрещя. Той я удари силно и Бет усети, че устната й е разцепена. Кръв потече по езика й, болката я зашемети.

— Направи го пак и ще ти отрежа езика — очите на колежанчето горяха от омраза и похот, когато издърпа сутиена й нагоре и разголи гърдите й. — По дяволите, мисля, че така или иначе ще го направя.

— Ей, тези истински ли са? — попита русият, като че ли тя щеше да му отговори.

Приятелят му хвана зърното на едната й гръд и го дръпна. Тя трепна и очите й се напълниха със сълзи. Или може би ослепяваше поради хипервентилацията.

Колежанчето се засмя.

— Мисля, че е натурална. Но и сам ще можеш да се убедиш, когато свърша.

Когато русият се захили, някаква част дълбоко в мозъка й заработи и отказа да приеме случващото се. Трябваше да престане да се бори и да си спомни какво беше учила в курсовете по самозащита. С изключение на това, че дишаше тежко, тялото й замря, но мина цяла минута, докато колежанчето го забележи.

— Ще кротуваш ли? — попита той, като я гледаше подозрително.

Бет бавно кимна.

— Добре — той се наведе и дъхът му я удари в носа. Тя се постара да не се отдръпне, когато усети зловонната миризма на застоял цигарен дим и бира. — Но ако пак се разпищиш, ще те намушкам. Ясен ли съм?

Тя кимна отново.

— Пусни я.

Русият освободи китките й и започна да обикаля ухилен край тях, като че ли търсеше най-доброто място за наблюдение.