Тъмна любов

Замисли се за Рот и за случилото се след секса. Как я отблъсна, напрегнатото му полуголо тяло, мускулите му, които сякаш щяха да разкъсат кожата. Когато се озъби, кучешките му зъби изглеждаха по-дълги отпреди. Като че ли бяха пораснали. Красивото му лице беше изкривено в агония. И с нея ли щеше да бъде така?

Внезапно от другата стая се чу шум, като че ли някой чукаше по прозореца. Бу мяучеше, приветствайки радостно някого. Бет предпазливо надникна иззад касата на вратата. Зад плъзгащата се врата имаше някой. Едър мъж.

— Рот? — тя се втурна към вратата и я отвори, без да погледне както трябва.

Когато видя кой стои пред нея, съжали, че не е била по-внимателна.

Не беше Рот, макар че доста приличаше на него. Късо подстригана черна коса. Сурово лице. Проницателни тъмносини очи. Кожени дрехи. Ноздрите му се разшириха, той смръщи вежди и я изгледа втренчено. Но после се овладя и попита:

— Бет? — гласът му беше плътен, но дружелюбен. Усмихна се, при което разкри кучешките си зъби.

Тя дори не трепна. По дяволите, вече свикваше с тази странност.

— Аз съм Тормент, приятел на Рот — непознатият й подаде ръка. — Можеш да ме наричаш Тор.

Бет пое протегнатата му ръка, без да знае какво да каже.

— Ще постоя известно време при теб. Ще бъда отвън, ако имаш нужда от нещо.

Мъжът… вампирът… — по дяволите, какъвто и да беше — се обърна и се отправи към масата в градината.

— Почакай — каза тя. — Защо да не… Влез, ако искаш.

Той сви рамене.

— Окей.

Когато прекрачи прага, Бу замяука силно и задраска с предните си лапи по кубинките му. Двамата се поздравиха като приятели, които отдавна не са се виждали. Вампирът се изправи, коженото му яке се отвори. Кинжали. Същите като на Рот. Имаше чувството, че в джобовете си носеше оръжия, подобни на онези, които Бъч иззе от Рот.

— Нещо за пиене? — тя трепна.

Само не кръв. Моля те, не искай кръв.

Тор се ухили, сякаш бе отгатнал какво си е помислила.

— Имаш ли бира?

Бира? Той пие бира?

— О, да. Всъщност, мисля, че имам.

Отиде до кухнята и се върна с две бири „Сам Адамс“. В момента и тя имаше нужда да пийне нещо.

В крайна сметка гостуваше й вампир. Баща й също е бил вампир. А и любовникът й е вампир.

Тя надигна бирата и отпи голяма глътка.

Тормент тихо се засмя.

— Тежка нощ, а?

— Даже не можеш да си представиш — отвърна тя и изтри устата си.

— О, мога — вампирът седна в креслото със страничните облегалки, което изглеждаше като играчка в сравнение с огромното му тяло. — Радвам се, че най-после се запознахме. Баща ти много ми е говорил за теб.

— Така ли?

— Адски се гордееше с теб. И трябва да знаеш, че стоеше настрани, за да те предпази, а не защото не те обича.

— Това ми каза и Фриц. Рот също.

— Как я карате с него?

— С Рот?

— Да.

Тя почувства, че се изчервява и се запъти към кухнята. Не искаше той да забележи реакцията й. Взе пликче с бисквити от хладилника и подреди част от тях в една чиния.

— Той… той е… Как да кажа? — опитваше се да намери подходящ отговор.

— Всъщност мисля, че се досещам.

Тя се върна и му подаде чинията.

— Заповядай.

— Овесени, със стафиди? — каза Тор и си взе три. — Любимите ми.

— Знаеш ли, мислех си, че вампирите пият само кръв.

— Нее. Тя съдържа жизненоважни хранителни вещества, но се нуждаем и от обикновена храна.

— А чесън?

— Можеш да донесеш — той се облегна в креслото, дъвчейки щастливо. — Обичам го печен с малко зехтин.

Исусе, държи се почти непринудено, помисли си Бет.

Не, това не беше вярно. Острият му поглед наблюдаваше прозорците и стъклената врата и контролираше всичко. Тя бе абсолютно сигурна, че ако види нещо обезпокоително, моментално ще скочи от стола. Но не за да провери ключалките. А за да атакува. Постави още една бисквита в устата си. Все пак присъствието му й действаше успокоително. Относително казано.

— Ти не си като Рот — без много да мисли изтърси тя.

— Няма друг като Рот.

— Да — тя захапа своята бисквита и седна на дивана.

— Той е като хала — каза Тор и надигна бирата си. — И е смъртно опасен, спор няма. Но въпреки това никой друг няма да се грижи по-добре за теб, при условие че пожелае да го направи. А той го желае.

— Откъде знаеш? — прошепна тя, питайки се какво му е казал Рот.

Тор прочисти гърлото си и леко се изчерви.

— Маркирал те е.

Бет се намръщи и се огледа.

— Подушвам го — каза Тор. — Предупреждението е изписано навсякъде по теб.

— Предупреждение?

— Като че ли ти си негова шелан.

— Негова какво?

— Партньорка. Миризмата, която излъчва кожата ти, е безспорно предупреждение за другите мъжки вампири.

Значи беше права. За секса, който правиха, и за това какво означаваше.

В действителност това не би трябвало да ме радва толкова, помисли си тя.

— Нямаш нищо против, нали? — каза Тор. — Да бъдеш негова.

Не искаше да отговори на този въпрос. Част от нея желаеше да принадлежи на Рот. Но от друга страна имаше чувството, че би било много по-безопасно, ако всичко си остане постарому. Да си остане сама.

— А ти имаш ли партньорка? — попита тя.

Лицето на вампира предано засия.