Триумфът на сукубата

— Понякога не мога да повярвам, че това е животът ми. Бастиен беше свършил достойна за „Оскар“ работа, улавяйки с камерата романтичното ми приключение с Дана. Тя така и не забеляза плуващата във въздуха камера — само инкубът беше невидим. Разбира се, Дана беше прекалено заета да забележи каквото и да е. Аз се бях погрижила за това. Може и да се наслаждавах на уменията си да доставям удоволствие и да отвличам вниманието, но след като действието на амброзията премина, не ми се искаше да излагам на показ точно тази моя способност, също както не исках да ме свързват с героинята от разказа на Сет. Поне никой не знаеше коя е Табита Хънтър.

— Фльор, кълна се, направи неща, за които дори аз не знаех — подразни ме Бастиен.

— О, млъкни — отвърнах му, защото бях наясно, че лъже. — Цялата ситуация е достатъчно неловка. Не мога да повярвам, че успя да го пуснеш в интернет само за няколко часа.

Той вдигна рамене.

— Защо да пазя такава добра новина само за себе си?

Очите на Джером блестяха от удоволствие.

— Не се чувствай неловко. Това, което направи, е достойно за медал. Ще станеш сукуба на годината.

— Страхотно — казах аз. — Може би сега ще получа талони, които няма да са изтекли.

— Шегувай се колкото искаш — продължи демонът, — но ти вся хаос в силна религиозна група. Това определено трябва да се отпразнува.

И вероятно щеше да реши проблемите на Бастиен. Вярно, не той беше в светлината на прожекторите, но се погрижих Джером да подчертае ролята му в официалния писмен доклад. Според мен демонът беше наясно, че малко преувеличих заслугите на Бастиен за тази лудория, но за него техническите подробности нямаха значение. Независимо от написаното в доклада, дяволската общност знаеше, че именно сукубата на Джером е на това толкова популярно видео. Репутацията на шефа ми беше стигнала до небето.

А колкото до КЗСЦ… Е, да, при тях категорично цареше хаос. Дана подаде оставка, още щом скандалът избухна. Внезапно изгубила силния си лидер, групата изпадна в объркване и се лашкаше насам-натам без ясна посока. Горкият Бил. Освен проблема с невярната съпруга, той трябваше да поправи нанесените щети и все по-силно да отстоява позицията си относно семейните ценности, за да спаси политическата си кариера. Изборите бяха следващата година и не беше ясно какво щеше да стане с него.

Изпитвах смесени чувства към случилото се. Разбира се, мразех ужасната дейност на КЗСЦ и се радвах да ги видя на дъното. Дана обаче, въпреки многото й недостатъци, имаше чувства към Табита. Едва ли я обичаше, но чувствата й бяха искрени. Беше се открила пред мен, а аз й се подиграх. Дори и да успееше да се измъкне от тази каша, вероятно никога повече нямаше да приеме сексуалните си влечения. Щеше да ги потисне и да продължи кампанията за нетолерантност към хомосексуализма. Това ме притесняваше, както по отношение на личния й живот, така и по отношение на политическата й кариера.

— А когато не съсипва консервативни кучки — отбеляза Хю, — в свободното си време унищожава богове. И наистина ли наби онова хлапе? Направо си невероятна.

— Не забравяйте и за Изумрудения литературен фест — усмихна се Коди закачливо. — Боже, не мога да повярвам, че го изпуснах.

— Има ли нещо, което да не можеш, Джорджина? — зачуди се Питър. — Нали не си се научила да готвиш суфле зад гърба ми?

Завъртях очи и се обърнах към по-висшите безсмъртни, игнорирайки превъзнасянията на приятелите ми.

— Ще ми кажете ли цялата история за Сол или който и там беше. Така и не споменахте нищо за това, че убих божество.

— Знаеш повечето подробности — отвърна ми Картър.

— Освен това технически не си го убила — добави Джером.

Опулих очи.

— Така ли? Но… той избухна. Навсякъде имаше кръв. Изглеждаше някак… не знам… окончателно.

— Ти унищожи човешкото му проявление — обясни ангелът почти отегчено. — Тялото, с което обикаляше света на смъртните. Сол или Сома, както всъщност се нарича, все още съществува.

— „Сома“ е другото име на амброзията… — започнах бавно аз.

— Да — потвърди Картър. — Според индуизма, бог Сома е божественото въплъщение на наркотика. Той тече във вените му и после бива раздаден на смъртните.

Спомних си кървящата му китка и как изглеждаше засъхналата му кръв.

— Кръвта му образува кристалите, които амброзията представлява. Точно тях пиеха всички. Точно това пих и аз! — потръпнах.

— Освен това я пи и в чиста форма — отбеляза Джером, наблюдавайки реакцията ми, — направо от източника.

— О, Господи! — осъзнах аз. — Бокалът! Мислех, че е някакъв наркотик, за да ме изнасили.

— Може и така да се каже — отвърна нежно Картър. — Кръвта му, когато е на кристали, усилва силните черти и се понася добре и от смъртни, и от безсмъртни, защото е разредена. В концентрирана форма е прекалено силна. Действа дезориентиращо. Не се ограничава само до стимулиране на уменията. Претоварва тялото, кара те да се чувстваш безумно добре и те прави чувствителен към физическо докосване и силни емоции.