Цар Алкохол

Младежта се раздели на двойки и тръгна — всеки момък със своята „дама на сърцето“ — седемгодишните момченца обикновено биват осведомени по-добре от всички в любовните работи. И на мене дадоха дама — една малка ирландка, моя връстница. Ние бяхме единствените деца в цялата компания. Впрочем там нямаше нито един по-голям от двайсет години, а момичетата бяха на четиринайсет и шестнайсет години. Аз и моята дама възбуждахме у възрастните покровителствено отношение. Аз водех дамата си под ръка, а понякога дори я прехващах през кръста, както ме съветваха по-големите. Въпреки неудобството на това положение все пак чувствах гордост от съзнанието, че и аз съм мъж и че и аз имам „дама“.

Италианският чифлик беше населен изключително с ергени и затова там много ни се зарадваха. Дадоха на всички червено вино и моментално вдигнаха масите от голямата трапезария, за да може да се танцува. Младежта пиеше вино и танцуваше под звуците на една хармоника.

Музиката ми се вида божествена — никога не бях слушал музика. Младият италианец, който свиреше на хармониката, понякога сам започваше да играе; при това не преставаше да държи хармониката в ръце, така че тя оставаше зад гърба на дамата му. Аз не взимах участие в танците, но зрелището, каквото не бях виждал никога, ми достави истинско наслаждение. Подир танците ирландците също започнаха да пият. Шумът и веселбата не спираха. Някои от танцуващите се клатушкаха, падаха на пода, а един дори заспа в ъгъла.

Някои момичета изказваха недоволство и искаха веднага да си отидат, но други станаха още по-весели, отколкото по-рано, смееха се с глас и сякаш чакаха да стане нещо.

Домакините италианци предложиха вино и на мене, но аз отказах да пия. Аз помнех още много добре опита с бирата, за да имам желание да повторя този опит с вино. Но тук един млад италианец, като видя, че аз седя самотен, от проклетия наля половин чаша вино и ми го подаде. Аз пак отказах. Той се намръщи, погледна ме сърдито и пак ми подаде чашата. Аз се уплаших много. Сега ще ви обясня причината за уплахата си.

Работата е там, че моята майка имаше някои превзети идеи; между тях беше и тая, че всички чернокоси и чернооки хора са коварни. Няма нужда да обяснявам, че тя беше блондинка. Освен това тя смяташе, че чернооките хора от латинската раса много лесно се възбуждат, много са вероломни и че за тях да убият човека не е нищо. Аз още гледах света с нейните очи, а тя често беше ми разправяла, че ако обидиш италианец дори не нарочно, той ще забие ножа в гърба ти. Това са буквално нейните думи: „ножа в гърба ти.“

Наистина сутринта аз горях от желание да видя как Черния Мат ще убие Том Морисей, но сега бях далеко от желанието да доставя това удоволствие на танцуващите: да се изправя пред тях с нож, който ще стърчи в гърба ми. По онова време още не знаех разликата между теорията и практиката и мнението на майка ми за обичаите на италианците беше за мене закон. Пък и самият аз бях чувал нещичко за законите на гостоприемството, които не бива да се нарушават. Буйният и жесток италианец гостоприемно ме черпеше с вино; ясно е, че ако не приема неговата почерпка, той ще се обиди и ще ми забие ножа — това е също така вероятно, както това, че конят без друго ще ме ритне с копитото си, ако се доближа подире му. Очите на този италианец (той се казваше Пиетро) бяха именно такива страшни и черни, както ги описваше майка ми; в нашето семейство очите на всички бяха сиви или сини, а на ирландците, които познавах, — бледни и така простодушни. Пиетро, изглежда, беше пил доста много; в очите му страхотно бляскаше черно коварство. В тях имаше тайна, неизвестност, а аз бях само на седем години и можех ли да постигна техните опасни намерения? Аз видях в тях смъртта и отклоних предложеното ми вино със страх. В очите на италианеца се появи израз на строга повелителност. Той тикна чашата по-близо до мене. Какво ми оставаше да правя? Неведнъж после през живота си аз наистина гледах смъртта в очите, но нищо не може да се сравни с онзи смъртен ужас, който изпитах тогава.

Поднесох чашата към устата си и лицето на Пиетро се проясни. Аз се зарадвах — значи, той няма да ме убие. Това беше добре, обаче виното не беше добро. Беше кисело младо вино, на вкус много по-лошо от бирата. Очевидно приготвено е било от някакви остатъци от грозде. Когато трябва да пиеш противно на вкус лекарство, най-добре е да го изпиеш наведнъж. Така постъпих и аз с виното: отметнах глава и го изпих на един дъх. Стори ми се, че огън обгори вътрешностите ми и употребих големи усилия, да не се повърне виното назад.