Цялата истина

— Ще остана на яхтата си, господин полицай — заяви Крийл. — Ще се свържа с адвокатите си и нещата ще се изяснят по цивилизован и законен начин.

— Той има и подводница — обади се Шоу.

— Ами, да — извъртя очи Крийл. — Ще избягам с нея, съвсем в стила на Джеймс Бонд… — Очите му се плъзнаха по лицето на Шоу. — Според мен фактите ще докажат, че на борда се намира един изключително опасен престъпник. Той уби личния ми бодигард. Вижте кръвта по ръцете и ризата му.

Шоу наистина беше изпоцапан с кръвта на Сизър.

— Качете се на мостика и ще се уверите със собствените си очи — добави Крийл.

Един от полицаите изтича по стълбите и скоро се появи обратно. Кръстеше се, лицето му беше позеленяло.

— Господи! — извика той. — Той е обезобразен!

— Вие ли убихте онзи човек? — остро попита полицейският капитан.

— Да — кимна Шоу.

— Ето, най-после имате признание! — тържествуващо извика Крийл.

— Убих го при самозащита. Едва ли допускате, че сам съм си причинил всичко това. — Той посочи разкъсаната си риза и синините по лицето.

— Това ще реши италианския съд! Господин полицай, моля ви незабавно да свалите този убиец от кораба ми!

Полицаят извади пистолета си, последван от подчинените му. Франк и агентите на ФБР реагираха по същия начин.

— Не — спря ги Шоу. — Готов съм да тръгна с тях. — Обърна се към Крийл и добави: — Това не е краят.

— Разбира се, че не е! Адвокатите ми с лекота ще отхвърлят абсурдните ти обвинения. И когато това стане, аз ще продължавам да съм свободен човек, обичан от всички, но ти ще гниеш в затвора! На това му се казва правосъдие!

Шоу се стрелна напред и го сграбчи. Полицаите побързаха да го дръпнат.

— Много добре! — задъхано извика Крийл. — Към обвиненията ще бъде добавен и опит за физическа разправа!

— Спокойно, Шоу — обади се Франк. — Ще имаме грижата да оправим нещата. — А ти… — Показалецът му се заби в гърдите на Крийл. — Опиташ ли се да напуснеш кораба с подводница, хеликоптер или дори с космически кораб, отиваш в историята!

— Сбогом, господа — каза хладно Крийл. — С нетърпение очаквам да се видим в съда, където всеки от вас ще получи подобаващо наказание. — После се обърна към Шоу с широка усмивка. — А за теб ще си спомням всеки път, когато се качвам на борда на яхтата си.

Николас Крийл изчака моторниците да потеглят и се затвори в кабината си. Предстояха му няколко телефонни разговора, за да се оправи с бъркотията. Първият от тях беше с мъжете, които без съмнение вече полагаха в древната италианска земя тялото на четвъртата му съпруга. Той щеше да се справи с всичко. Винаги се справяше. Необходими му бяха малко време, малко пари, малко изобретателност и здрави нерви. И това щеше да бъде достатъчно както винаги.

Извади пура от луксозната кутия на писалището и опипа джобовете си за запалка. Ръката му докосна някакъв метален предмет, който обаче не беше запалка. Извади го и го огледа. Беше тънък и плосък. Какво търси в джоба ми? — зачуди се той. Кръв ли бе петното отгоре? В ноздрите го удари миризма, която му се стори позната.

Крийл нямаше как да знае, че в същия този момент Шоу стискаше в шепа малко дистанционно управление въпреки белезниците, които стягаха китките му, докато плаваха с полицейската моторница. Очите му се извърнаха към Кейти, която стоеше до него. Тя го гледаше напрегнато. Не лицето, а разкъсаната му риза. Единствено тя беше забелязала, че липсваха шевовете, които му беше поставила Лиона Бартарома — пенсионираният дъблински хирург с огромен опит, а сега екскурзовод.

Хеликоптерът на ФБР прелетя с грохот над тях, поел курс към брега. Шоу извърна глава към открито море, където като огромен бял кит се очертаваше стоманеният корпус на „Шайло“. Но мислите му бяха далеч от морските играчки на милиардера, купени с парите на смъртта. Не го интересуваха и гениалните пием мениджъри като Пендър и дори за миг не си представи, че може да влезе в италианския затвор заради убийството на Сизър. В този момент дори истината не беше от значение за него.

Стори му се, че вижда лицето на Ана да му се усмихва сред тъмните облаци. Ана, която дори му маха с ръка. Те бяха просто двама души, които опитаха да се обичат в един свят, който невинаги позволяваше това. Бяха попаднали в кошмар, създаден от други. Шоу беше измъчван от непреодолим гняв, бе парализиран от загубата на Ана, която нито можеше да разбере, нито щеше да успее да превъзмогне. Не можеше да направи нищо друго, освен да натисне бутона на малкото дистанционно в ръката си. Лицето на Ана сред облаците му помогна да го направи. После уредът излетя през борда и цопна във водата, вдигайки само няколко незначителни пръски. На друго място ефектът от него щеше да бъде значително по-голям.

Крийл усети как металният цилиндър в ръцете му започва да се нагрява. Това беше последното усещане в живота му.