Ударът на кобрата

— Няма майтап. Ето го, идва!

— Върви напред! Ръцете зад тила! Мохото на рамото! Аз ще ти кажа кога да напуснеш пътя!

Гласът на Пири продължи да се чува нормално в ухото на Джъстин, докато преводът на квазамански, усилен от мегафона, ехтеше между дърветата.

Над гората отново се възцари тишина. Джъстин настрои слуховите си усилватели на максимална мощ и седна до дървото.

Телек потърка очи.

— Проблемът — обърна се уморено тя към Пири — е същият, които имаме от самото появяване на конвоя: просто не сме събрали достатъчно данни, за да се изтеглим.

— Искаш да кажеш, че все още нямаме достатъчно доказателства, че мохите пряко контролират поведението на квазаманците — уточни той.

„Може би е вярно“, призна пред себе си тя.

— Искам да кажа, че изследователският екип още не е изпълнил програмата си — заяви Телек.

— Сигурно изобщо няма да има такава възможност — въздъхна Пири. — Мисля, че предупреждението не беше блъф, че това наистина е последната ни възможност да напуснем планетата, преди да преминат в настъпление. И ако не държат сметка за собствените си жертви, няма да издържим дълго.

А тази кратка отсрочка можеше да им струва десет добри кобри. И вероятно квазаманците щяха да заловят поне една достатъчно запазена кобра, за да изследват нейната екипировка.

— Последното нещо, което бих искала, е открито сражение, в което да претърпите поражение — каза Телек. — Но аз все още не мога да открия тяхната измама, а целият ни досегашен опит показва, че в това предложение не може да няма измама.

— Може пък и да няма. Възможно е Моф просто да иска да избегне кръвопролитието.

Телек сви устни при споменаването на името на квазаманеца. Придружител на чуждестранни гости, зорък наблюдател, който последния път провали цялата им мисия, а сега един от лидерите на този събран за кратко време специален отряд. Човек с разностранни таланти… а и щастливец, оцелял въпреки яростта на Джъстин. Тя се зачуди как ли се чувства Джъстин, като знае за присъствието на Моф. После раздразнено прогони тази мисъл от ума си. Какво от онова, което тя знаеше за Моф, можеше да й даде представа за целта на предложението му? Дали искаше да ги прогони от селото, за да ги насочи към подготвена засада, където нямаше да рискуват живота на цивилното население? Или в селото имаше нещо, което те не трябваше да открият? Допустимо Ли бе да е само опит за възпиране на две култури от една иначе почти неизбежна война?

Но изследователският екип се нуждаеше от повече време.

— Чуваш ли ме, губернаторе?

— Все още, Алмо — въздъхна Телек. — Хайде да изпробваме един експеримент. Кажи им, че ще се изтеглим веднага, след като техен представител се увери, че не сме убили никого в селото.

— Това ще даде ли достатъчно време на спомагателна група три да докара стадото бололини до селото?

Телек провери пресмятанията.

— Може би, ако успеем да забавим достатъчно квазаманците. Но вероятно след теста с лова няма да имаме време да свалим сензорите, които психолозите вързаха на вратовете на изследваните хора.

— Съветът категорично нареди да не оставяме никаква електронна апаратура — напомни й Пири.

— Зная, зная. Е, ако се наложи просто ще прескочим последния тест. Виж, опитай се да разбереш дали ще приемат идеята за една обиколка из селото. През това време аз ще говоря с Майкъл и Маккинли, да видя дали те нямат някакви идеи.

— Добре. — Пири се подвоуми. — Ако това ще помогне… ние сме готови да умрем тук.

Очите на Телек се овлажниха и тя примигна.

— Оценявам високо тази готовност за саможертва. Но вие също влизате в електронната апаратура, която не бих искала да оставя тук. Хайде, говори с квазаманците и после ми се обади.

— Да, аз имам една идея — каза Уинуърд с мрачно задоволство. — Още от момента, в който психолозите започнаха да мърморят, че се нуждаем от продължителни проучвания.

— И каква е тя? — попита Телек.

— Ако не можем да извършим проучванията лично, трябва да вземем резултатите наготово — заяви Уинуърд. — Мисля, че зная къде да ги намерим.

— Искаме да разговаряме с отговорен човек, който се ползва с доверие пред квазаманското правителство — отсече Пири и се взря в пратеника, за да види реакцията от думите си. — Искаме да докажем, че нашите хора действат хуманно.

— Вие нахлухте в едно наше село и тероризирахте цялото му население, а сега се правите на джентълмени — изсъска квазаманецът. — Положението ви не е такова, че да поставяте условия. Въпреки това Моф е готов да съпроводи вашия конвой до селото. Като жест на добра воля, разбира се.

— Естествено — кимна Пири. Независимо по какви съображения Моф приемаше предложението им, той скоро щеше да бъде в техни ръце.

И тогава всичко щеше да зависи от Маккинли и Уинуърд. Пири се надяваше те да се справят.

— Две… едно… сега! — Дан Ростин изключи огромния електромагнит и в същия момент Паркър отлепи малката въздушна кола от земята. Точно навреме. Животните по фланга на бололинското стадо отриха тръбните си шипове в долната страна на колата. Паркър набра височина и издуха една капка пот от върха на носа си.