Unknown

КЛАЙВ КАСЛЪР

И

ДЖЪСТИН СКОТ

САБОТЬОРЪТ

Приключенията на Айзък Бел

Динамично действие - яростно и огнедишащо…

Зрелищни ситуации…

Сложен заговор…

1907 г. е година на Паниката, финансов стрес и икономически вълнения.

Нападения на влакове, пожари и експлозии саботират строежа на южно-тихоокеанската експресна железопътна линия. Прекият път на жизненоважната железопътна автострада, свързваща Сан Франциско и северната част на САЩ, претърпява поредица от саботажи. Безсилена пред тези атаки, които възпрепятстват напредъка на работата и бъдещето на линията, железопътната компания наема детективска агенция, „Ван Дорн“, която изпраща най-добрия агент – Айзък Бел.

Интелигентен и чаровен, елегантен и комбинативен детективът Айзък Бел трябва да бе справи с опасен, изключителна умен и безцеремонен до извратеност алчен човек, чието намерение е да унищожи най-успешния жп магнат на епохата. Саботьорът действа безмилостно, за да запази своята самоличност скрита.

Ако Бел не успее да го спре на време, много повече от съдбата на железницата ще бъде изложено не риск - може би бъдещето на цялата страна…

„Новият роман на Клайв Къслър е като посещение от най-добрия ти приятел“ – Том Кланси.

„Саботьорът“ е дързък исторически трилър - вторият роман от серията за детектив Айзък Бел след „Преследваното“.

НЕДОВЪРШЕН БИЗНЕС

12 декември, 1934 г.

Гармиш-Партенкирхен

Германските Алпи разсипаха небесата над снежната линия като челюсти на древен хищник. Буреносните облаци се виеха край обрулените върхове, чиито назъбените скали като че се движеха, сякаш звярът се пробуждаше. Двама мъже, нито един от тях в първата си младост, и двамата добре сложени, стояха на балкона на ски хотела и наблюдаваха с нарастващо очакване.

Ханс Грандцау беше водач, чието обветрено лице бе насечено като планинските върхове. В главата му имаше спомени за шейсет години кръстосване по зимните склонове. Предната вечер бе обещал, че вятърът ще задуха от източна посока. А хапещият сибирски студ ще превърне влажния въздух от Средиземноморието в гъст сняг.

Мъжът, на когото Ханс бе обещал сняг, беше висок американец с посребрени по краищата руси коса и мустаци. Носеше норфолкски костюм от туид, топла филцова шапка и шал от Йейлския университет, украсен с щита на колежа „Бранфорд“. Облеклото му бе типично за заможните туристи, посещаващи Алпите заради зимните спортове. Но очите му си оставаха вторачени с ледниково синя напрегнатост към уединения каменен замък на около петнайсет километра от другата страна на пресечената долина.

Замъкът бе властвал над усамотените си владения в продължение на хиляда години. Беше почти напълно затрупан от зимните снегове и в голямата си част скрит в сенките на върховете, издигащи се над него. На километри под замъка, отдалечено и защитено от трудно превземаемите стръмнини, бе разположено село, към което, под погледа на американеца, полека пълзеше димен стълб. Намираха се прекалено далеч, за да различат локомотива, който го изпускаше, но мъжът знаеше, че пушекът отбелязва маршрута на железницата, пресичаща границата за Инсбрук. Кръгът се затваря, помисли си мрачно той. Преди двайсет и седем години престъплението бе започнало до една железопътна линия в планините. Тази вечер щеше да приключи, по един или друг начин, пак до железопътна линия и отново в планините.

— Сигурен ли сте, че ще се справите? – попита го водачът му. – Склоновете са стръмни. Вятърът реже като нож.

— Бива ме поне колкото теб, старче.

За да увери допълнително Ханс, той му обясни, че се е подготвял в продължение на месец за престой на открито заедно с норвежки специални части, трениращи в зимни условия, след като си бе издействал неформална препоръка от страна на щатско армейско подразделение, изпратено на тренировъчна мисия в планините.

— Нямах представа, че американските военни части преминават обучение в Норвегия – каза сковано немецът.

Сините очи на американеца придобиха леко виолетов цвят и по устните му трепна намек за усмивка: