Unknown

Следващия май подполковникът се оттегли официално от управителния съвет. Чарли му организира изпращане в „Савой“, на което покани всички служители във фирмата заедно със съпругите и съпрузите. Вечерята се състоеше от пет ястия и три вида вино и Чарли се надяваше подполковникът да не я забрави никога.

В края на празника той стана, за да вдигне наздравица в чест на първия председател на управителния съвет на „Тръмпър“, а после му подари сребърна количка с бутилка от любимото уиски на подполковника - „Гленливит“. Поканените започнаха да тропат по масата и настояха вече бившият председател да отговори на поздравленията.

Подполковникът стана от масата, изпъна се като струна и благодари на всички поред за благопожеланията. После напомни, че когато през 1920 година е започнал работа при господин Тръмпър и госпожица Салмън, те са притежавали на Челси Терас само един магазин - на номер сто четирийсет и седем, в който са се продавали плодове и зеленчуци и който младежите са закупили за баснословната за онова време сума от сто лири стерлинги. Чарли огледа масите и видя, че мнозина от по-младите служители, а също Даниъл, който за пръв път бе с дълги панталони, не са повярвали на стария воин.

- А сега - продължи подполковникът - ние притежаваме двайсет и четири магазина, в които работят седемдесет и двама души. През всичките тези години съм повтарял на жена си, че се надявам да доживея деня, когато Чарли... - Присъстващите се засмяха. - Когато Чарли ще притежава цялото каре и ще построи най-голямата сергия на света. Сега вече съм убеден, че и това ще стане. - Той се извърна към Чарли, вдигна чашата и каза: - Пожелавам ви късмет, драги ми господине.

Всички изръкопляскаха, а Хамилтън седна за последен път като председател на управителния съвет.

Чарли се изправи, за да му отговори.

- Господин председателю - подхвана той, - нека никой в тази зала не смята, че без подкрепата ви ние с Беки сме щели да изградим „Тръмпър“ в сегашния му вид. Да ви призная, без вас нямаше да купим дори втория и третия магазин. Горд съм, че ще ви наследя като втори председател на управителния съвет на търговското дружество, и винаги когато ми се налага да взимам важни решения, ще си представям, че вие надзъртате иззад рамото ми. Последното предложение, което направихте като председател на управителния съвет, влиза в сила от утре. Том Арнолд ще бъде изпълнителен директор, а Нед Денинг и Боб Мейкинс стават членове на управителния съвет. Защото политиката в „Тръмпър“ винаги ще бъде да издигаме служителите, които го заслужа ват, и шефове да стават хора, доказали се при нас. Вие сте новото поколение - продължи Чарли и огледа хората в залата - и това е първият случай, когато всички сме под един покрив. Нека днес определим датата, когато всички ще работим под един покрив на Челси Терас. Ще ви посоча 1940 година.

Всички се изправиха и взеха да скандират: „Хиляда деветстотин и четирийсета!“, после изръкопляскаха на новия председател на управителния съвет. Чарли седна, а диригентът вдигна пръчицата, за да покаже, че започват танците.

Подполковникът покани Беки на първия валс. Заведе я на празния дансинг.

- Помниш ли как за пръв път ме покани на танц? - попита Беки.

- То оставаше да не помня! - отвърна подполковникът. - И ако цитираме господин Харди, „това бе началото на поредната страхотна каша, в която се забърках.“

- Той е виновен - рече Беки, когато край тях мина Чарли, повел във вихрен танц Елизабет Хамилтън.

Подполковникът се усмихна.

- Само какво слово ще дръпнат, когато Чарли реши да се оттегли в заслужен отдих! - рече той натъжен на Беки. - И кой ли ще дръзне да заеме мястото му?

- Може би някоя жена?

27.

През 1935 година всички в „Тръмпър“ се включиха в празненствата по случай сребърната сватба на крал Джордж Пети и на кралица Мери. По витрините на магазините бяха наслагани цветни плакати и снимки на кралското семейство, а Том Арнолд организира състезание за най-оригинална идея в чест на юбилея.

Чарли се зае с украсата на магазина на номер сто четирийсет и седем, който продължаваше да смята за своя най-свидна рожба, и с помощта на дъщерята на Боб Мейкинс, която беше първи курс в училището по изящни изкуства в Челси, се представи с изображение на краля и на кралицата, изработено от всички възможни плодове и зеленчуци, отглеждани в Британската империя.

Чарли поруменя, когато журито в състав подполковника и маркиз и маркиза Уилтшир присъдиха на магазина на номер сто четирийсет и седем втора награда - първата бе взета от цветарницата, която не можеше да насмогне да обслужи клиентите, грабещи като невидели цели букети от червени, бели и сини хризантеми, и която извоюва отличието с огромна карта на света, изрисувана изцяло от цветя. Британската империя бе изобразена с червени рози.

Чарли освободи за празника всички служители и в четири и половина сутринта поведе Беки и Даниъл към Мал⁴³, за да си запазят място, откъдето да видят как кралят и кралицата отиват на тържествената служба в катедрала „Сейнт Пол“.