Unknown

- Да, не беше трудно. Един от продавачите в железарията излезе в отпуск и пратихме Боб Мейкинс да помага. Той веднага надуши какво става. Оказа се, че управителят - Peг Ларкинс, е заклет комарджия - продължи Чарли - и с нашите пари си покрива дълговете. Колкото по-големи ставали те, толкова по-нагло бъркал в касата.

- Уволнихте го, нали? - поинтересува се Хамилтън.

- Още същия ден - потвърди младежът. - Онзи се разфуча, почна да отрича. Но оттогава не сме му виждали очите, а от три седмици пак излязохме на малка печалба. Ала още търся нов управител, който да поеме час по-скоро магазина. Набелязал съм един младеж, който работи в „Къдсън“ оттатък Чаринг Крос Роуд.

- Чудесно - похвали го подполковникът. - Е, разгледахме трудностите от миналата година, сега остава, Чарли, да ни стреснеш с плановете си за бъдещето.

Младежът отвори новото кожено куфарче - последен писък на модата, което Беки му бе подарила на двайсети януари, и извади най-новия доклад, изготвен от Джон Д. Уд. Прокашля се театрално, при което Беки си запуши устата с длан, за да не прихне.

- Господин Краудър - подхвана Чарли - е съставил цялостен опис на всички имоти, намиращи се на Челси Терас.

- За което по една случайност ни е взел цели десет гвинеи - вметна Беки и погледна в счетоводната книга.

- Нямам нищо против да му плащаме, стига вложението да се окаже добро - подчерта подполковникът.

- Парите вече се оправдаха - потвърди Чарли. Подаде им преписи от доклада на Краудър. - Както вече знаете и двамата, на Челси Терас има общо трийсет и шест магазина, от които притежаваме седем. Според Краудър през следващата година за продан вероятно ще бъдат обявени още пет. Но както изтъква и той, всички собственици на магазини по Челси Терас вече си дават сметка за ролята ми на купувач и надуват цените.

- Според мен рано или късно трябваше да се случи.

- Съгласен съм, подполковник - рече младежът, - но го очаквах по-късно. Сид Рексол, председателят на комитета на собственици на магазини, вече ни гледа подозрително.

- Защо точно той? - попита сър Данвърс.

- Собственик е на кръчма „Мускетарят“ в другия край на Челси Терас. Вече разправя на клиентите, че дългосрочната ми цел е да изкупя всички магазини по улицата и да разоря дребните собственици.

- Не е далеч от истината - отбеляза Беки.

- Дори да е така, не очаквах да създаде сдружение с една-едничка задача: да ми попречи да купя някои имоти. Надявах се някой ден да притежавам и „Мускетарят“, но стане ли дума за това, Рексол отсича: „Само през трупа ми.“

- Това е удар по нас - отбеляза Хамилтън.

- Нищо подобно - възрази младежът. - Не можем да очакваме животът да премине съвсем безоблачно. Важното е да надхитрим Рексол и ако и в неговия живот се появят облаци, да действаме бързо. Но това означава, че междувременно ще се наложи да плащам скъпо и прескъпо, ако някой от собствениците реши да продаде магазина си.

- Подозирам, че нямаме кой знае какъв избор - съгласи се Хамилтън.

- Е, може от време на време и да блъфираме - възрази Чарли.

- Да блъфираме ли? - не го разбра по-възрастният мъж.

- Наскоро при мен дойдоха двама от собствениците - били решили да продават магазините си, но ги отпратих и двамата.

- И таз добра! Защо?

- Защото искаха възмутително висока цена, да не говорим пък за Беки, която постоянно ми натяква колко сме задлъжнели.

- Преразгледаха ли предложенията си?

- И да, и не - отвърна младежът. - Единият вече се върна и поиска далеч по-разумна цена, докато вторият продължава да се инати.

- Кой?

- Кътбърт, държи магазина за спиртни напитки на номер сто и едно. Но засега не се налага да бързаме, защото според Краудър господин Кътбърт ходил наскоро да оглежда няколко имота в Пимлико³⁰. Нашият човек обеща да ни държи в течение. Щом Кътбърт реши да купи някой от имотите, ние ще му направим по-разумно предложение.

- Браво на Краудър, добре се справя. Между другото, откъде се сдобиваш с останалата информация - полюбопитства Хамилтън.

- От вестникаря господин Бейлс и от самия Сид Рексол.

- Но нали каза, че Рексол не бил особено отзивчив?

- Не е - потвърди Чарли, - ала срещу халба бира пак е готов да изкаже мнението си по всички въпроси. Боб Мейкинс е на път да се пропие, горкият, само и само да откопчи нещо. Така се сдобивам с препис от протокола на заседанията на комитета на собствениците на магазини още преди да са го получили самите те.

Подполковникът прихна.

- А как вървят нещата с галерията на номер едно? Още ли смятаме да я купим?

- Иска ли питане, подполковник! Собственикът господин Фодъргил затъва във все по-големи дългове - и тази година е на загуба. Но успява някак да се закрепи на повърхността. Но до година-две очаквам да се разори и тогава на помощ ще му се притече кой - аз! Особено ако дотогава Беки реши, че е готова да напусне „Сотби“.