В служба на злото

– Не се тревожи – троснато отвърна Робин. – Просто си е наумил, че съм дотук, вече трябва да напусна подплашена. Обаче няма да стане.

Матю беше потресен от новината, която му поднесе, но тя бе доловила и бегла нотка на задоволство в гласа му, почувствала бе неизречената му убеденост, че най-сетне тя ще разбере какъв нелеп избор е направила да постъпи при несъстоятелен частен детектив, който не може да й плаща прилична заплата. Работното й време при Страйк беше дотолкова нерегламентирано, че се налагаше да получава доставки в службата, вместо в жилището си. („Не получих отрязан крак понеже „Амазон“ не могат да ми направят доставка у дома!“, разпалено бе протестирала Робин.) А отгоре на всичко сега Страйк се беше и прочул донякъде и събуждаше интереса на приятелите им. Работата на Матю като счетоводител далеч не криеше такава притегателност за околните. Обидата и ревността му бяха дълбоки и все повече тровеха отношенията им.

Страйк не беше такъв глупак, че да подтиква Робин към нелоялност спрямо Матю, за която тя да съжалява, щом си върне равновесието.

– Първо е поставил моето име. Вероятно или се опитва да разтревожи мен, че знае името ти, или да уплаши теб, за да спреш да работиш при мен.

– Само че аз няма да се уплаша – заяви тя.

– Робин, не е време за героизъм. Който и да е той, подсказва ни, че знае много за мен, че му е известно името ти, а след тази сутрин – и как изглеждаш. Видял те е отблизо. Не ми харесва това.

– Явно нямаш високо мнение за контрасъгледваческите ми способности.

– Говориш с човека, пратил те на най-добрия шибан курс, който можах да открия, и прочел писмото им, пълно с похвали за теб, дето ми го тикна под носа – посочи Страйк.

– Ами тогава не вярваш в уменията ми за самоотбрана.

– Не съм ги виждал с очите си, разполагам само с твоята дума, че си се обучавала на такива.

– Някога да си ме хващал в лъжа за онова, което мога или не мога да правя? – парира го Робин засегната и Страйк беше принуден да признае, че не е имало такъв случай.

– Ами приеми го така, тогава! Няма да поемам глупави рис­кове. Обучил си ме да забелязвам всякакви съмнителни типове. Бездруго не можеш да си позволиш да ме пратиш у дома. И сега едва насмогваме с клиентите си.

Страйк въздъхна и разтърка лицето си с длани, опакото на които бе силно окосмено.

– Нищо след мръкване – отсече той. – Освен това трябва да носиш у себе си аларма, и то свястна.

– Добре – каза тя.

– Така или иначе, от следващия понеделник се заемаш с Радфорд – припомни той и тази мисъл му донесе известна утеха.

Радфорд беше заможен предприемач, който искаше да вкара в офиса си разследващ под прикритието на временен почасов служител, за да изобличи старши ръководител във фирмата, когото подозираше в криминални деяния. Робин беше очевидният избор, тъй като Страйк бе станал по-разпознаваем след втория им сензационен разрешен случай с убийство. Докато допиваше третата си бира, детективът разсъждаваше над възможността да убеди Радфорд да увеличи работното време на Робин. По-спокойно щеше да му е да знае, че тя е в безопасност в луксозната офис сграда от девет до пет всеки ден, докато бъде заловен маниакът, изпратил крака.

Междувременно Робин се бореше с пристъпи на изтощение и прилошаване. Скандалът, неспокойният кратък сън, шокът от отрязания крак..., а сега й предстоеше да се прибере у дома и отново да обосновава желанието си да продължи да върши опасна работа срещу ниска заплата. Матю, някога неин основен източник на утеха и подкрепа, се бе превърнал в поредното препятствие, което трябваше да бъде заобикаляно.

Неканен и нежелан, образът на студения отрязан крак в кашона се върна в съзнанието й. Питаше се кога ли ще спре да го вижда пред очите си. Връхчетата на пръстите й, допрели се до него, тръпнеха неприятно. Несъзнателно тя стисна ръката си в юмрук върху скута.

5

Hell’s built on regret.

Blue Öyster Cult, ‘The Revenge of Vera Gemini’

Lyrics by Patti Smith13

13 Адът е изтъкан от съжаления. Блу Ойстър Кълт, „Отмъщението на Вира, зодия Близнаци“. Текст Пати Смит – Б. пр.

Много по-късно, след като благополучно бе изпратил Робин до метрото, Страйк се върна в офиса, седна в тишината на нейното бюро и потъна в мисли.

Виждал бе много разчленени трупове – и гниещи в масови гробове, и току-що разкъсани от бомби край пътя: с откъснати крайници, смляна плът, раздробени кости. Насилствената смърт бе сферата на действие на Отдела за специални разследвания, цивилното крило на Кралската военна полиция, и неговата и на колегите му рефлексна реакция често бе проявата на чувство за хумор. Беше начин за справяне с гледките на разкъсани и осакатени мъртъвци. В ОСР не се радваха на лукса да виждат труповете измити и разкрасени, положени в застлани със сатен ковчези.