Валиант

— Поне могат да четат и да пишат. Някои от жените-подаръци никога не са били обучавани. Бих казала някъде около половината от тях. Това зависи от възрастта, на която са били продадени.

— Толкова е ужасно — въздъхна Тами, спомняйки си онова, което бе научила за бедните жени.

— Да — съгласи се Джеси. — Така е. Аз съм единствената, която се занимава с тях. Има два екипа със специално предназначение, влизащи в рамките на работната група, сформирана да работи единствено с Организацията на Новите видове. Всички са мъже. В началото не са осъзнавали, че е необходимо с тях да има и жена при спасяването на продадените жени — подаръци. Първите два пъти са влезли, без в екипа да има женско присъствие и са ги травмирали силно. Повече, отколкото е необходимо. Можете ли да си представите?! Та това е направо глупаво. Изобщо не са помислили как това би се отразило на жена, която е била насилвана, заключена в продължение на години и изведнъж е заобиколена от две дузини мъже, облечени в пълни бойни униформи и въоръжени до зъби. — Джеси стисна устни и поклати глава. — Най-накрая ме взеха в екипа. Момчетата ритат задниците, а аз се справям с жените.

— Как успя да получиш тази работа? — Тами огледа вътрешността на кафетерията, когато влязоха в нея.

— Всъщност чрез баща ми. Той е сенатор и бе назначен да представлява Новите видове във Вашингтон. Татко предложил помощта ми, когато разбрали, че е по-благоразумно в екипа да участва жена, която няма да е заплаха за намерените жени — подаръци. Първата, която назначили, била психиатър. Но не потръгнало добре. Тогава баща ми настоял на своето и в крайна сметка аз поех работата. В началото бях малко ядосана, тъй като той не ме попита, но аз обичам онова, което правя. За съжаление прекарвам много време в чакане. Иска ми се повече от тях да могат да бъдат намерени. Не бих имала нищо против да работя по осемдесет часа седмично, ако това означава повече спасени жени.

— Лесно ли ги намирате? — Тами взе една чиния и започна да я пълни с храна от бюфета. Сложи си няколко понички и мъфини. Нямаше много голям избор в ранните утринни часове. Готвачът не започваше приготвянето на закуската преди шест, според работното време окачено на стената. И другите две жени напълниха доволно чиниите си.

— Трудни са за откриване. Общо до сега сме намерили двайсет и три. Успяхме да проследим някои, които бяха в неизвестност, но повечето от тях не оцеляха.

— Толкова е тъжно. — Тами потръпна.

— Те не са като нас — заяви тихо Брийз. Срещна любопитния поглед на приятелката си. — Жените — подаръци са дребни и не могат да се защитават сами. Били са жестоко малтретирани, все едно да риташ с ритници малко кученце.

— О!

Джеси въздъхна.

— За Новите видове е трудно да приемат някои от тях, защото са толкова травматизирани, че в началото не могат да търпят никого около себе си. Няколко църкви с изолирани женски приюти бяха така добри да вземат някои от тях. Там пращаме особено крехките жени.

— Те плачат и пищят, когато наоколо има мъже. Подскачат и треперят. — Гласът на Брийз прозвуча разстроено. — И когато видим това, ние се вбесяваме.

— Вината не е тяхна, че се държат по този начин. — Джеси стисна зъби.

— Не сме ядосани на тях. Гневим се на онова, което им се е случило, на това, че са създадени по-слаби и се боят от нашите мъже, които се отнасят добре с женските ни. Чувстваме ярост, че са били съвсем сами. На нас ни позволяваха да се виждаме, макар и рядко — само когато ни събираха за разплод — но можехме да се надушваме върху хората, които влизаха в клетките ни. Това ни утешаваше. А те са били лишени от тази утеха. Точно тези неща ни вбесяват. — Брийз се вторачи в червенокосата. — Гневът ни никога не е бил насочен към тях. Никога!

— Съжалявам! — извини се Джеси. — Виждала съм реакциите на вашия вид, когато доведа жена-подарък. Просто предполагах, че яростта е насочена към тях, защото плачат и са много уплашени, когато видят други от техния вид. Знам, че в действителност уважавате силата и смелостта.

— Да, така е. Но искаме и да защитаваме по-слабите. Разбираме, че най-вече те се нуждаят от състраданието ни.

Тами привърши със закуската си.

— Леле! Слънцето изгря. — Погледът й се отдръпна от прозореца в дъното на кафетерията.

— Трябва да си починеш, преди Валиант да се върне. — Брийз се изкиска. — Ще иска да те отведе в леглото, но няма да ти позволи да спиш. Нужен ти е всичкия сън, който можеш да получиш, докато все още имаш възможност.

— Днес ще се женим — припомни й Тами.

— Какво? — Джеси се задави с кафето си.

— Ще се женим. — Тами се усмихна. — Той попита и аз приех. Иска всичко да е законно и съм щастлива от това.

— Има още едни — изрече Джеси с усмивка. — Така че вие ще сте втората женена смесена двойка. Страхотно! Нямах намерение да ви изпръскам с кафе, но това просто ме изненада.

— Изчакай, докато ги видиш заедно — разсмя се Брийз. — Това ще те изненада още повече. Колкото тя е нисичка, толкова той е висок. Огромен мъж — с ръст около два метра и тежък над сто килограма.

Ухилена Джеси намигна на Тами.

— Смела жена!

— Той е сладък!