— Сега идва най-лошото. Когато шерифът и заместниците му намерили пикапа, са го претърсили, за да идентифицират собственика и са открили, че похитителите са членове на една от онези екстремистки групи, мразещи Новите видове. В автомобила е имало няколко брошури, които са ги довели до това заключение. — Тайгър се поколеба. — Отвлекли са Тами.
Ужас разкъса Валиант.
— Моята Тами?
Тайгър кимна мрачно.
— Да. Твоята Тами. Мислех, че ще искаш да помогнеш да я намерим — замълча. — Реших, че все още достатъчно добре си спомняш нейния аромат, за да можеш по-бързо да откриеш следите й.
Злобен рев се изтръгна от гърдите на Валиант. Обхвана го ярост при мисълта как онези мъже нападат неговата Тами. Враждебно настроените групировки убиваха хората, свързани с Видовете. В съзнанието му веднага изплува красивото й лице. Задъха се, мъчеше се да разсъждава, обезумял при идеята за онова, което щяха да й сторят.
Тайгър трепна.
— Предполагам, че ще дойдеш.
Валиант бързо се обърна и хукна към къщата.
— Само да си взема някои неща — изръмжа силно. — Не тръгвайте без мен! Ще ги разкъсам с голи ръце, ако са й навредили по някакъв начин!
— Така си и мислех! — извика след него приятелят му.
Няколко минути по-късно исполинът изскочи отново навън. Тайгър забеляза, че си е обул обувки. Качи се в джипа, без да обели дума за зловещия вид на ножа, който висеше привързан към бедрото му. Валиант скочи на седалката на пътника. Тайгър махна с ръка, за да сигнализира на другите две превозни средства, спрели зад тях, да ги последват.
— Ще ги убия, ако я наранят — закле се огромният мъж.
Тайгър прехапа устни.
— Не забравяй, че няма да сме на територията на Резервата. Техният закон може да е в разрез с нашите действия. Онези типове са отвлекли жена. Имай предвид, че като ги заловим, те ще бъдат съдени строго. Искам да съм убеден, че си наясно с всичко това. Не става ли малко да ги поосакатиш, но да останат живи, а? Би било лоша реклама за нас, ако върнеш на властите онези хора на парчета.
Валиант се озъби.
— Всичко зависи от това дали са я наранили или не.
— Звучи ми достатъчно честно — и Тайгър настъпи педала на газта.
Шериф Купър, белокос мъж в средата на петдесетте, открито зяпна четирите същества от Новите видове, които слязоха от трите джипа. По пътя Тайгър бе казал на Валиант името на човека и го бе предупредил да се отнася вежливо. В отговор той му се бе озъбил.
Единственото му желание бе да намери Тами. Не му пукаше какво впечатление ще направят, нито че властите искаха те да се държат добре. Изглежда Тайгър смяташе молбата за помощ на хората за голяма работа, нещо като първа стъпка към приемането им от жителите на града. Но според него те молеха за помощ просто защото са много отчаяни.
Погледът му стрелна тримата му събратя. Тайгър, Брас и Райдър бяха с униформите си. Шерифът, с разширени от страх очи, сякаш най-много се взираше в него. Може би, защото вместо униформа, носеше спортни дънки и сив пуловер, които бе успял да надене на себе си, когато виковете на приятеля му го събудиха. Отправи директен поглед към очите на Купър и осъзна, че човекът не може да отмести взор от лицето му. С мъка устоя да не оголи зъби и да направи истинско шоу. Очевидно не дънките бяха смутили мъжа, а чертите на физиономията му.
Шерифът изглежда успя да наложи контрол над страха си и пристъпи към тях, когато го приближиха. Той прочисти гърло и протегна ръка към Тайгър, който бе поел инициативата да се срещнат край пътя с групата на хората.
— Аз съм шериф Грег Купър, а това са моите заместници. Благодаря ви, че се отзовахте на молбата ми. Пристигнахте много бързо, за което сме ви признателни.
Тайгър спря близо до мъжа и му стисна десницата.
— Аз съм Тайгър, а това са моите хора — пусна ръката му и посочи: — Брас, Райдър и Валиант. Радваме се да бъдем полезни, шериф Купър. Има ли някаква промяна, откакто ни се обадихте?
Възрастният мъж поклати глава.
— Не. Не ми е ясно как можа да се случи това. Познавам Тами Шаста от осемгодишна, когато се премести тук и не знам някой, който би искал да я нарани. Тя е едно мило малко момиче. Нашият пастор е този, който е видял как онези мъже са я хванали и е тръгнал след тях. Пикапът, който са използвали, за да я похитят, се е развалил на около километър и половина встрани от този път. Масленият картер се е пробил и двигателят е блокирал. Нападателите не са тукашни, тъй като пастор Томас знае всеки, който живее в този район и би ги познал.
Тайгър кимна.
— Ние поемаме оттук. Вие сте повече от добре дошли да дойдете с нас, ако искате. Моите събратя и аз можем да проследим всичко, нали сме две котки и две кучета.