— Лекарите са доста заети. — Единият от пазачите все още изучаваше Тами. — Може ли да почака? Раненият похитител е в критично състояние и целият персонал е покрай него.
— Няма да чака дори и секунда, заради мъжа, който й е причинил зло — изръмжа Валиант. — Нека той да умре.
Тайгър вдигна ръка, за да успокои ядосания си приятел.
— Ще се обадя на Слейд и ще го помоля да доведе Триша да се погрижи за нея. Така добре ли е, Валиант?
— Предпочитам Триша да я прегледа — кимна той. — Имам й доверие и ще й поверя моята жена.
Той се намръщи.
— Ти си моя.
— Ние сме много властни — тихо я осведоми Тайгър.
— Наистина ли? — завъртя очи Тами. — Никога не бих се сетила.
Единият от охраната изсумтя.
— Валиант се е обвързал с човешка жена? Мислех, че те са твърде крехки, Вал?
Той му се озъби и офицерът отстъпи крачка назад.
— Само се пошегувах — погледна към Тайгър. — Знаете правилата. Всички хора, които влизат на територията на Резервата, трябва да бъдат претърсени. Тя трябва да излезе от автомобила.
— Няма да я докосваш — изръмжа повторно исполинът.
— Не е необходимо — намеси се Тайгър. — Всичко, което носи, е този пуловер и… — очите му се насочиха към скута й — … и един чаршаф върху потника на Валиант, покриващ бикините й. Аз гарантирам за нея. Сигурен съм, че Валиант вече я е претърсил основно, за да се убеди, че не е много пострадала. Носи ли някакво оръжие, Вал?
— Не.
Пазачът въздъхна.
— Добре, разбрах, Тайгър. Ще се обадя в хотела, а после в склада, за да й поръчам дрехи.
Портите се отвориха и джипът влезе в Резервата. Тайгър посегна към телефона и набра някакъв номер.
— Здравей, Слейд. Валиант иска Триша да дойде и да прегледа приятелката му. Ще ги настаня в хотела. Тя е пострадала — замълча. — Човек — отново направи пауза. — Това е дълга история — заслуша се в продължение на няколко секунди. — Благодаря. — И затвори. — Слейд ще доведе Триша. Каза, че по принцип не би я извел толкова късно, но за нищо на света няма да пропусне това представление.
Валиант оголи зъби, за да покаже раздразнението си. Тами се намръщи на странния коментар, но реши да не пита. Не бе сигурна, че иска да чуе отговорите на въпросите, които се въртяха в главата й. Тази част от Резервата й бе непозната, затова съсредоточи вниманието си върху заобикалящата я природа. Съзря малка сграда на два етажа.
— Това е къщата за гости — обясни Тайгър. — Тук отсядат хората, които идват на посещение. Има шест двустайни апартамента. Преди тук е живял персоналът на курорта, но ние я преустроихме. По-надолу е хотелът, където живеят повечето от нашите хора, когато са тук. Той е изцяло обновен. По-голяма част от апартаментите са едностайни, но имаме няколко дву- и тристайни. Ще ви настаним в някой от тях, вярвам, че ще ви бъде удобно. Обикновено храната се сервира в кафетерията, но вашата ще я носят в стаята ви. Няма да ви бъде позволено да напускате жилището без придружител. Имате ли някакви въпроси?
— Защо не искаш други хора да приближават до мен? И за какво е това отношение? Ти също си човек, но просто имаш някои екстри, които аз нямам.
Тайгър се засмя.
— Екстри, които ме правят мъж или в промененото ми ДНК?
— Твоето ДНК.
— Ние наричаме вашия вид човешки, защото искаме да се обръщат към нас като към Нови видове. През целия ни живот сме били разделяни. За всички е трудно, включително и за нас, да се смятаме за обикновени хора. Това, така или иначе, не би било вярно. Реално погледнато, ние не сме нормални човешки същества.
— Благодаря. Защо не мога да напускам апартамента без охрана?
— Ще живеете в сграда, която изцяло се обитава от представители на нашата раса. Това ще изнерви някои от тях. Повечето трудно се доверяват на хората. Ще се чувстват по-добре, ако те виждат рядко, а и ти ще бъдеш в по-голяма безопасност. Някои Видове изобщо не харесват човеците.
Валиант изръмжа:
— Това се дължи на факта, че почти през целия си живот сме били държани в плен от хората и сега трябва да се разправяме с идиоти като онези, които те отвлякоха.
Тами срещна ядосания му поглед.
— Звучиш така, сякаш презираш хората — прехапа устни. — Нима част от тебе ме мрази, понеже не съм от Новите видове?
— Не те мразя — намръщи се исполина.
— Но…
— Мога да се сетя само за две човешки същества, към които не изпитвам ненавист и ти си едното от тях.
— Защото те привличам?
— Защото си моя.
— Твоя? — примигна учудено.
— Просто го приеми — въздъхна Тайгър и изрече: — Повярвай ми. В това има смисъл — той е привлечен от теб и те харесва и, по дяволите, аз ще бъда напълно доволен, ако не го поставяш под съмнение. Помниш ли деня, в който го срещна, когато не те одобряваше? Сравни разликата в държанието му и ще разбереш какво имам предвид.
Тя кимна, загледана във Валиант.
— Определено предпочитам да ме харесва.
Той й намигна и жестът му я стъписа. Никога не бе очаквала подобно нещо от него, а и с котешките му очи действието бе поразително. Огромният мъж се намръщи.