Читаем Валиант полностью

— Името ми е Джъстис, известен преди като 152. Ще ви измъкнем и двамата от клетката веднага след като момчетата обезоръжат двамата човеци, които са задържани в плен, и ни донесат ключовете. — Джъстис се изпъна. Погледът му не се отделяше от 927. — Вече си свободен. Ние сме тук, за да те отведем у дома, при нашите хора. Ще бъдеш част от любящото и грижовно семейство, което сме си създали, и никога повече няма да бъдеш държан затворен. Ти си свободен мъж и няма да те наричат просто с номер. Ще имаш истинско име, по твой избор.

Тами погледна към 927, за да види реакцията му. Той примигна бързо, когато очите му се напълниха със сълзи и наведе глава, докато тъмната коса скри лицето му. След това направи няколко дълбоки вдишвания и изглежда успя да постави емоциите си под контрол. Главата му се вдигна и той се втренчи в Джъстис.

— Ще бъда много доволен да имам дом и име.

Джъстис се усмихна.

— Да имаш дом е нещо прекрасно. Ще бъдеш щастлив с нас и съм уверен, че ще си избереш хубаво име.

Тами се бореше със сълзите, докато наблюдаваше чудото, което се случваше за 927, след като цял живот е бил затворник. Най-накрая щеше да познае свободата. Тя се усмихна и се загледа във Валиант. Пресегна се и го докосна по лицето.

— Обичам те толкова много!

— И аз те обичам, секси! — Огромният вид стрелна с поглед мъжа зад половинката си. После се взря в очите й, чертите му се напрегнаха. — Той навреди ли ти по някакъв начин?

— Не.

Валиант се успокои, но продължаваше да докосва Тами и тя разбра защо. И двамата бяха благодарни, че отново са заедно.

Тайгър се втурна от задната част на склада; докато тичаше нещо у него подрънкваше.

— И двамата идиоти са живи и под охрана. Имам ключовете за клетката. — Той извади връзка ключове от джоба на бронираната си жилетка. Взря се в 927, преди да погледне към Джъстис. — Стабилен ли е? Трябва ли да се обадя за подкрепление с приспивателно?

— Няма нужда. Добре е. — Джъстис пое ключовете и пристъпи до вратата. — Сега ще те освободя.

Секунда след като вратата се отвори Валиант влезе в клетката и грабна Тами. Вдигна я на ръце и почти я задуши в мечешката си прегръдка, докато я извеждаше вън от килията. Тя въобще не възрази, само го прегърна здраво и отпусна глава на рамото му, за да види какво ще последва.

— Много е щастлив, че я вижда — засмя се Тайгър.

— Да — усмихна се и Джъстис, след което насочи вниманието си към 927. Мъжът стоеше неподвижно вътре в килията си. Лидерът бавно влезе в клетката, на лицето му се изписа ужас. — Мразя да влизам в тези кафези. Връщат толкова много лоши спомени. — Спря от вътрешната страна до вратата. — Готов ли си да напуснеш това място и да започнеш новия си живот?

927 се колебаеше.

— Наистина ли съм свободен от тук, от всичко това?

— Да. Отвън има още от нас, които те чакат, за да те поздравят. Ние ще ти помогнем да се научиш как да живееш извън решетките. Всички сме минали през това и знаем, че в началото е плашещо. Човешките същества трябваше да ни помогнат да се приспособим към новия начин на живот, но за теб ще бъде по-лесно, защото ние сме насреща. Ще те откараме у дома.

927 направи плаха стъпка, после още една, докато излезе от килията. Спря до Тами. Валиант я пусна да стъпи на крака, след като тя тихо настоя. Вдигна поглед към Новия вид, който можеше да я нарани, но не го беше направил. Усмихна му се, когато заговори тихо.

— Ти ми каза истината.

— Така е. Ти си свободен — прошепна Тами.

Валиант го огледа внимателно и му протегна ръка.

— Благодаря ти, че не си й сторил зло. Тя е всичко за мен. Моето сърце и моята душа. Тя е причината да дишам.

927 погледна объркан протегнатата към него ръка.

— Ръкостискането е обичай, който научихме от хората — обясни Джъстис. Пристъпи напред и стисна ръката на Валиант. — Разтърсваме ръцете на мъжете като знак за уважение.

927 стисна ръката на Валиант.

— Пак заповядай. Отнасях се така, както бих искал другите да се държат с женските, грижих се за нея. Ти трябва да си много щастлив щом си толкова много обичан.

Валиант придърпа Тами по-близо към себе си.

— Никога не съм бил по-щастлив в живота си.

— Аз съм Тайгър. — Той пристъпи по-близо. — Шеф съм на охраната на Резервата. Това е мястото, където ще бъде домът ти, докато се приспособяваш към свободата. Ще ти хареса. Има огромни площи за разходка и всички елени стават за лов. — Засмя се. — Край на решетките, пълно е с дървета, докъдето поглед стига. Небето е красиво. Ще си направим събиране, ще пием отвратителна на вкус бира и ще наблюдаваме изгрева и залеза на слънцето. Ще се отвратиш от тази човешка напитка, но ще я пиеш, защото преживяването си струва. — Ухили се. — Ще видиш.

927 запримигва. Тами забеляза сълзите му, макар че до момента той успяваше да контролира емоциите си. Тя също се бореше с желанието си да заплаче. Дали мъжът бе виждал някога изгрева или залеза на слънцето? Дали някога е бил без стени около себе си, заобиколен с дървета, разпрострели се докъдето му стига погледа? Тя знаеше отговорите и те само й разбиваха сърцето.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Измена. Я от тебя ухожу
Измена. Я от тебя ухожу

- Милый! Наконец-то ты приехал! Эта старая кляча чуть не угробила нас с малышом!Я хотела в очередной раз возмутиться и потребовать, чтобы меня не называли старой, но застыла.К молоденькой блондинке, чья машина пострадала в небольшом ДТП по моей вине, размашистым шагом направлялся… мой муж.- Я всё улажу, моя девочка… Где она?Вцепившись в пальцы дочери, я ждала момента, когда блондинка укажет на меня. Муж повернулся резко, в глазах его вспыхнула злость, которая сразу сменилась оторопью.Я крепче сжала руку дочки и шепнула:- Уходим, Малинка… Бежим…Возвращаясь утром от врача, который ошарашил тем, что жду ребёнка, я совсем не ждала, что попаду в небольшую аварию. И уж полнейшим сюрпризом стал тот факт, что за рулём второй машины сидела… беременная любовница моего мужа.От автора: все дети в романе точно останутся живы :)

Полина Рей

Современные любовные романы / Романы про измену