Валиант

— Беше инцидент — опита се да бъде логичен Тайгър. — Някой от наша страна е прецакал нещата, грешката е наша. Не осъзнавахме какво се е случило, докато тя не се появи. Беше първата, пристигнала след управителя на кетъринг фирмата. Това е Тед Армстронг. Той е бил няколко пъти преди тук и щом погледна картата, разбра, че не е наред. Веднага се свързахме с портала, но те ме информираха, че бусът вече е влязъл. И ето, всички сме тук. Хайде, Валиант, достатъчно я изплаши. Какво каза Джъстис за опита ни да се впишем в обстановката? Спомняш ли си този разговор? Бог ми е свидетел, че аз го помня. Не е учтиво да плашиш до смърт хората.

— Нали наистина няма да я нарани? — Тед звучеше доста напрегнато. А това говореше много, тъй като шефът й винаги оставаше хладнокръвен, когато беше под напрежение. — Искам да кажа, Исусе! Това беше шега, нали?

Тайгър тихо изруга.

— Сигурен съм, че се е пошегувал — тонът му изобщо не звучеше убедително на Тами. — И така, какво ще кажеш, Валиант? Тя може да се успокои малко и да си тръгне, ако ти просто се отдръпнеш. Би ли обмислил отново предложението ми да дойда и да я взема? Това ще отнеме само секунда. Просто се втурвам вътре, грабвам я и веднага изскачам навън.

Валиант изръмжа и погледът му се върна към Тами. Тя преглътна, премигна. Пак дишаше нормално. Всички функции на тялото й бяха под контрол, само крайниците й бяха все още вдървени. Като продължаваше да се взира в лицето й, мъжът — звяр спря на около шест стъпки от нея. Това е напредък, нали?

Боже, надявам се!

Младата жена раздвижи устни, устата й наистина се отвори. Опита да се извини за постъпката си, но не излезе никакъв звук. Дявол да го вземе. Винаги си бе мислила, че ще реагира по-различно в стресова ситуация. По принцип бе природно интелигентна и имаше готов отговор за всичко. Бе си спечелила репутацията на непоколебима, независимо колко опасни бяха обстоятелствата. Очевидно не съм била права, призна си тя. Когато съставяше най-лошите сценарии, никога не бе включвала в тях мъже — зверове с остри зъби или котешки очи, които надаваха вой.

— Отдръпнете се — предупреди Валиант. Вдиша дълбоко, погледът му все още бе съсредоточен в Тами. Той направи още една крачка към нея.

— Валиант! — извика Тайгър, човекът с дълбокия глас. — Веднага спри! Не я приближавай! Не го прави, по дяволите!

Валиант извърна рязко глава, за да погледне мъжа, острите му зъби блеснаха, когато изръмжа застрашително към него. Ревът му прозвуча съвършено зловещо, преди да се фокусира отново върху Тами.

— Давай — настоя Тед. — Ти си огромен почти колкото него. Спаси я!

Тайгър произнесе следващите думи с нежелание:

— Не мога. Ще ме убие веднага. Той е един от най-свирепите кучи синове, които живеят в Резервата. Точно затова е тук и поради тази причина Джъстис купи мястото. Има наши събратя, които не са настроени съвсем доброжелателно към хората. Ако вляза вътре, нещата ще станат по-зле, защото тогава ще има възможност да убие двама души, а не само един.

— Застреляйте го — прошепна тихо някаква жена, но гласът й заглъхна.

— Не става — обясни друг мъж. — Все още нямаме оръжие с приспивателно.

— Използвайте пистолетите, които носите в кобурите си — нареди жената по-силно. — Не му позволявайте да я убие! Боже мой! Можете ли да си представите какво би означавало това за връзките с обществеността?

— Никой няма да стреля по него — спря ги Тайгър. — Валиант? — направи пауза. — Кажи ми, защо си толкова ядосан на жената? Тя е едно дребно същество. Затова ли е? Бориш се със своите инстинкти, защото я приемаш като плячка? Помисли си, Валиант. Това е невинна човешка жена. Тя не знае, че ако нахлуе в територията ти, означава обида за теб. Говори ми, дявол да го вземе! Само ми кажи какво става в главата ти.

Валиант извърна глава, като отново откъсна напрегнатия си поглед от Тами. Той затвори очи и си пое дълбоко дъх. После ги отвори рязко. Изгледа свирепо някой зад лявото й рамо.

— Няма да я убия.

— Благодаря на Бога — каза Тед и въздъхна.

— Искаше просто да я уплашиш ли? — облекчението в гласа на Тайгър бе очевидно. — Е, свърши си добре работата. Може ли сега да си иде?

Екзотичният поглед на Валиант отново се впи в Тами. Пое си още веднъж въздух и издаде дълбок, тътнещ звук. После отмести взор към Тайгър.

— Не. Тя остава. Ти върви.

— Знаеш, че не мога да го направя — обясни спокойно Тайгър. — Какво има, приятел? Какъв е проблемът?

Валиант изръмжа. Той пристъпи още една крачка към Тами, после още една. Тя спря да диша. Погледът на котешките му очи отново бе впит в нея. Изведнъж приклекна на четирите си крайника, подуши я и издаде звук, който тя не беше чувала преди. Не беше точно ръмжене, по-скоро грубо мъркане, но страшно. Той застана на ръце и колене пред нея.

— По дяволите — изруга Тайгър. — Валиант! Не го прави, човече!