Мъжът внезапно се раздвижи, притисна ръце към матрака и се надвеси над нея. Тялото й мигновено се оказа под него, когато той протегна своето над нея, бутна я да легне обратно и прекрати намерението й да изпълзи надалече.
— Защо? Аз няма да те нараня. Това, което искам да направя, е да се чувстваш наистина добре.
— Ти си огромен, имаш остри зъби и… ме довлече отвън. Искам да си отида.
— Не искам да си тръгваш. Както посочи, аз съм огромен.
Устата й се отвори и затвори, докато се взираше в него.
— Те ще дойдат да ме измъкнат от тук.
Той кимна.
— Да, така е.
— Защо сме тук, щом знаеш, че така ще стане?
— Време. — Той й се ухили. — Ще им отнеме много време, докато успеят да съберат достатъчно от моите събратя, за да влязат в дома ми. Повечето от тях не са толкова глупави, че да опитат. Те се страхуват от мен.
Докато го наблюдаваше, тя започна да нервничи.
— Може ли да не се надвесваш повече над мен?
— Не. — Той поклати глава.
— Отново ме плашиш.
Усмивката му изчезна.
— Не искам да се боиш.
— Какво искаш?
Погледът му бавно се спусна по тялото й, преди повторно да срещне нейния.
— Искам теб.
Сърцето й пропусна един удар.
— Това няма да се случи.
— Хмм — не изглеждаше убеден. Повдигна се внезапно на ръце и стана от леглото. Единствено погледът му остана прикован в нея. — Сигурна ли си?
— Ти ми обеща, че няма да ме нараниш.
Тами видя как той сграбчи с длани долния край на тениската си и я разкъса. Хвърли парчетата на пода зад себе си. Тя не можеше да не го съзерцава. Кожата по цялото му тяло бе със златистокафяв тен, а гърдите му бяха съвършени. Мислеше си, че ще е космат, но не беше. Под гладката, почти без косми плът, изпъкваха мускули. Не можеше да пропусне и шестте плочки, ясно очертани над плоския му корем.
Имаше широк гръден кош и масивни мускулести ръце. Тъмните кръгове около зърната му бяха с леко червеникав оттенък, който почти съвпадаше с миглите и косата му. Погледът й се спусна надолу и тя забеляза тънка ивица червеникаворуси косми, която започваше от пъпа и се скриваше под колана на дънките му.
— Няма да те нараня. — Той посегна към копчето на панталоните си. — От всички неща, които искам да направя с теб, болката не участва.
Когато откопча горното копче, се показа голяма част от плоския му корем. Ръката му хвана ципа и устата на Тами зейна отворена. Погледът й рязко се вдигна към лицето му, където съзря развеселено изражение и блясъка в златистите очи.
— Да не си посмял да го разкопчееш.
Силният звук на отварящ се цип се разнесе из спалнята. Той въздейства на Тами все едно я поляха с леденостудена вода. Тя се стресна и излезе от вцепенението, когато разбра, че той наистина е решил да прави секс. Изпъшка, претърколи се върху матрака и трескаво заби нокти в завивката в опита си да изпълзи далеч от него.
Големи силни ръце я сграбчиха за бедрата, хвърлиха я внимателно по гръб и тя отново се втренчи в него. Три неща веднага й станаха ясни, след като погледна голия му корем. Дънките на мъжа зееха разтворени до долу и той не носеше бельо. Също така не можа да пропусне, че е възбуден, съдейки по голямата издутина, напираща под дънките до вътрешната страна на бедрото му.
— Къде отиваш? Ще пропуснеш много, ако си тръгнеш сега.
— Престани!
Усмихна й се, показвайки зъбите си.
— Имаш красиви сини очи.
Младата жена премигна.
— Твоите очи също са прекрасни. Но не значи, че можеш… — тя посочи към слабините му. — Това няма да се случи.
— Наистина ли? — Мъжът се засмя.
Тами кимна.
— Наистина. Няма начин да стане. Използвай математиката, огромно момче.
— Радвам се, че гласът ти се върна, името ми е Валиант. Може да го използваш.
— Ти престана да ръмжиш и да ревеш насреща ми.
— Значи, ако не искам да говориш и да ми казваш повече „не“, просто трябва да ти ръмжа и да рева срещу теб? — повдигна вежда. — Благодаря, че ми довери как да те накарам да мълчиш. Това е полезна информация.
Тами почти незабележимо се придвижваше назад по леглото, като се опитваше да достигне до другата му страна.
— Както вече ти казах, използвай математиката. Няма начин да направим, ъъъ, онова, което хората вършат в спалнята.
— Математиката няма нищо общо с това, което аз имам предвид.
— Наистина ли? — Тя бе изключително благодарна, че вече не беше безмълвна. Чувстваше се по-спокойна, повече не се смразяваше от ужас. Приспособяваше се към външния вид на мъжа и тъй като я бе завел в дома си, й се струваше повече човек, отколкото животно. Сега разговаряше с нея, вместо само да ръмжи. — Не съм съгласна. Ти си огромен, в сравнение с теб аз съм дребна. Двамата не си подхождаме.
Наблюдаваше я, без да се опитва да я спре, когато тя слезе от другата страна на леглото, за да остави голямата мебел помежду им. Тами застана на треперещите си крака и вдигна поглед към лицето му. Вгледа се в него, докато той я съзерцаваше. Усмихна й се, но тя остана предпазлива.