Читаем Валиант полностью

— Значи е истина? Че си убил другите две, които са ти довели? Мислех, че само се опитват да ме сплашат.

Той се поколеба.

— Те изпаднаха в ужас и започнаха да крещят, когато ме видяха. Плакаха и викаха. Рухнаха при вида ми. Знаех, че няма да издържат при размножаването или да са достатъчно силни да се изправят пред изпитанията. Щяха да ги прехвърлят от клетка в клетка, също като нашите жени по време на тестовете за разплод. Караха ги да се чифтосват с осем или девет от нас. Ако те откажеха и ние отказвахме. Повечето от тях са израснали в мъки и ние се опитвахме да ги защитаваме. Това поне беше някакъв малък контакт между нас и ние се отнасяхме добре помежду си. Женските ни имат много труден живот. Това, че умъртвих и двете безболезнено, беше милост от моя страна. Сега тяхното страдание щеше да е много по-голямо, отколкото някога са преживявали. Нашите жени ни споделиха какво са правили лекарите с телата им по време на тестовете. — Той потръпна. — Така или иначе, тези двете щяха да ги убият, ако бяха успели да оцелеят след размножаването и изпитанията. Самият аз бих предпочел да умра. Отнех им живота бързо и безболезнено. Това е за предпочитане пред мъченията, които щяха да ги доведат до лудост.

— Същото беше предвидил и за мен?

927 кимна мрачно.

— Ти си по-силна. Когато те вкараха тук, не се разкрещя и не заплака. Сви се в единия ъгъл и започна да ми говориш. Каза ми неща, които ме накараха да бъда сигурен, че си достатъчно силна, за да издържиш и разбрах, че си честна. Трябва да оцелееш и да дадеш необходимото време на Валиант, за да те намери. Няма да ти навредя и ще се отнасям към теб както към нашите жени, ако ни заставят да се размножаваме. Длъжна си да издържиш при тестването, когато те измъчват. А ако те отведат при други мъже, трябва да направиш същото, което стори с мен — да им говориш, а не да крещиш. Те ще подушат миризмата ми върху теб. Нужно е да поддържаш съзнанието си ясно. Жените ни го преживяват, защото ние ги утешаваме. Аз ще те утеша, Тами.

Искаше й се да заплаче, с усилие се пребори със сълзите. Мъжът беше толкова спокоен, когато й обясняваше какъв ад може да й се наложи да изтърпи. 927 бавно се приближи. Тя не протестира, когато я вдигна на ръце, отиде до леглото и седна с нея в скута си. Плътно я обгърна и я притисна към топлото си тяло.

— Ще те пазя. Плачеш ли, мъниче с красиви очи?! Ти беше много силна. Ще те прегърна и ще знаеш, че съм до теб.

— Благодаря. — Тами изгуби малката част от самоконтрола, който й бе останал. Притисна се към мъжа и тихо се разрида до гърдите му.

Щяха да го принудят да се размножава с нея, планираха да докарат още Нови видове и да я хвърлят на тях. Ако успееха с опита, щяха да й вземат бебето, все едно е кученце или котенце. Най-вероятно щяха да я използват многократно за разплод, докато станеше негодна за целите им и да я убият. Колко бебета ще изтръгнат от ръцете ми, преди да настъпи краят?

Докато плачеше, взе решение. Щеше да бъде силна, да направи всичко, което е необходимо, но щеше да се бори, за да живее.

Валиант щеше да я намери. Можеше и да не е скоро, но щеше да го направи. Просто трябваше да се моли да не забременее, ако се случеше най-лошото. Не искаше да даде на онези задници едно безпомощно бебе, което да измъчват.

<p>Глава 15</p>

Сградата представляваше стар склад. На паркинга имаше само една кола. Наблизо нямаше други фирми или къщи. Две метални врати бяха единственият достъп до вътрешността, ако не се считаха прозорците, разположени високо горе, близо до покрива. На задната страна на зданието имаше стара подвижна рампа, поставена срещу плътна, метална гаражна врата. Екипът на Новите видове бе спрял своя автомобил на километър и половина от мястото и бе дошъл до тук пеш, заедно с пленника. Пит се оплакваше на всяка крачка. Валиант беше готов да го убие, но Джъстис нямаше да му позволи това удоволствие.

— Има само две врати, през които може да се влезе и излезе, но те са оборудвани с алармена инсталация — обясни тихо младежът. — Няма никакви външни камери. Казах го вече. Не мога да разбера защо трябва да се промъкваме незабелязано към мястото.

Джъстис го стрелна с поглед.

— Мълчи, докато не ти кажа да си отвориш устата!

— Чудесно! — каза човекът. — Правете каквото искате! Аз само имах желание да помогна!

Тайгър даде знак на екипа и мъжете се втурнаха към предната част на склада, няколко от тях я заобиколиха и отидоха отзад. Не искаха да бъдат забелязани, докато не проникнат в сградата. Валиант се боеше, че двамата мъже вътре биха убили Тами и Новия вид, който държаха в плен, ако им се отдаде тази възможност.

Джъстис погледна към Пит.

— Ще действаме експедитивно. Ти си най-отпред. Ще отвориш вратите бързо и ще останеш безмълвен. Ако се опиташ да направиш нещо, ще те убия или ще му позволя той да го свърши. — Посочи към Валиант. — Аз ще бъда твърде милостив.

Перейти на страницу:

Похожие книги