Вампирите и градът

В света на хората я смятаха за мъртва. Заради работата й в човешката телевизия, лицето й бе познато на милиони. Трябваше да остане скрита. Но добрата новина бе, че щеше да бъде в безопасност и защитена в границите на харема му. Роман й бе обяснил всичко спокойно и внимателно, докато тя мълчаливо се гневеше и искаше да изкрещи.

Хваната в капан. За четири дълги години. За щастие, скорошният годеж на Роман бе предизвикал доброто му настроение. Той най-накрая й бе дал съгласието си да се втурне в широкия свят, поне докато се ограничаваше до вампирските му граници.

— Не издържам. — Грегори й хвърли отчаян поглед. Дарси знаеше, че той вече съжалява за предложението си да приюти наскоро отхвърления харем на Роман. — Отне ми една седмица да преместя багажа им. Принцеса Джоана има петдесет и два куфара. Кора Лий има толкова много сандъци…

— Тридесет и четири — промърмори Дарси. — Това е заради всички тези поли с обръчи, които носи. Те заемат много място.

— Място, с което не разполагам. — Грегори прокара ръка през гъстата си кестенява коса. — Когато предложих да ги приема, не осъзнавах, че ще дойдат с толкова много глупости. И се държат, сякаш планират да останат завинаги.

— Разбирам. Аз също съм забита там. — Десет жени, набутани в две спални, споделящи една баня. Това беше кошмар. Но за съжаление, да се занимава с ужаси не бе нищо ново за Дарси. — Съжалявам, Грегори, но не знам как мога да ти помогна.

— Можеш да им покажеш как да живеят — прошепна той. — Окуражи ги да бъдат независими.

— Те не искат да ме чуят. Смятат ме за аутсайдер.

— Можеш да го направиш. Маги вече следва примера ти. — Той положи ръка на рамото й. — Вярвам в теб.

Само ако и тя вярваше в себе си. Имаше време, когато грееше с увереност. Тя пое дълбоко дъх. Нуждаеше се от тази стара Дарси отново. Нуждаеше се от тази работа.

Грегори погледна часовника си.

— Имам среща след тридесет минути, така че ще се видим по-късно. — Той огледа стаята и се усмихна. — Мисля, че виждам няколко дами, които познавам.

Дарси се усмихна, докато той се отдалечаваше. Грегори бе такъв чаровник. Никога не би оцеляла без неговото приятелство.

Маги се промъкна по-близо, мръщейки младежкото си лице.

— Има толкова много хора тук. Те изглеждат по-драматични от мен.

— Не се притеснявай. Изглеждаш прекрасно.

В началото след нейното превръщане, Дарси бе шокирана от начина, по който бяха облечени дамите в харема. Всяка от тях бе хваната в капана на индивидуално време и все още следваха модата, която е била актуална, когато са били смъртни. Беше ги насърчила да модернизират своите вкусове, но само Маги и Ванда бяха готови да се замислят за нов външен вид. Обичайното облекло на Маги бе къса карирана пола, мрежести чорапи и плътен черен пуловер, който подчертаваше щедрия й бюст.

Дарси се обърна към рецепцията. Изглеждаше, сякаш е на няколко километра разстояние. Притискайки папката към гърдите си, тя се мушна в тълпата, а Маги вървеше близо зад нея. Вампирите се бяха събрали в групи и разговаряха, като жестикулираха оживено с ръце. Дарси мина покрай една група, забелязвайки тежкия грим и дрехите, които показваха твърде много кожа. Гадост. Какво се случи с мъжкарите? Тя се обърна да погледне и жените.

— Какво стана с Грегори? — Маги огледа тълпата, а очите й се бяха разширили тревожно. С нейния ръст бе лесно да загуби някого.

Дарси го забеляза с група жени, чиито коси бяха боядисани в неестествени цветове. Грегори се усмихваше и им говореше, а те се кикотеха в отговор, извивайки се около него като дъга.

— Добре е.

Може би тези жени мислеха, че зелената, синята и розовата коса са диви и порочни, но Дарси смяташе, че изглеждат по-скоро като пухкав клан на Грижовните мечета2. Здравейте! Моето име е Вампирка Добродушна. Имате ли нужда от прегръдка? Тя потисна картината, потръпвайки. Мили боже, бе затворена от прекалено дълго време.

Рецепционистката лакираше ноктите си в лъскаво кървавочервено, за да отиват на кичурите в косата й.

— Ако сте тук за прослушването, запишете се и изчакайте реда си. — Тя посочи папка с листове с влажния си нокът.

Маги огледа листата, а очите й се уголемиха.

— Света Дево, ще бъда номер шестдесет и две.

— Да, така е всяка нощ. — Рецепционистката духна лака си. — Но няма да чакате дълго.

— Добре. — Маги добави името си в края на списъка.

— А вие? — Рецепционистката сбърчи нос при вида на консервативния бизнес костюм на Дарси.

— Имам уговорка със Силвестър Бакъс.

— Да, добре. Ако сте тук за актьорска работа, ще трябва да изчакате реда си. — Рецепционистката посочи папката.

Дарси сложи усмивка на лицето си.

— Аз съм професионален журналист и господин Бакъс ме очаква. Името ми е Дарси Нюхарт.

Рецепционистката изсумтя, сякаш искаше да покаже колко невпечатлена е, след това провери листовете на бюрото си. Ченето й увисна.

— Няма начин.

— Моля? — попита Дарси.

— Вие сте в списъка, но… — Рецепционистката присви очи. — Сигурна ли сте, че сте Дарси Нюхарт?

— Да. — Коя друга би могла да бъде? Усмивката на Дарси помръкна.