Вихърът на Жътваря

Търсех смъртта

в руините посърнали
от кораба на нечий храм
търсех я сред цветя
закимали на думите
на вятъра зашепнал
тъжен разказ за война
търсех я в бразди от кръв
на жените зад шатрите
и неродените деца.

И в ледения шквал

търсех удавниците
сред бели раковини
и слепи червеи
където песъчинки
вихреха се и оплакваха
и име, и живот, и скърби
по днешни друмища вървях, които
не водеха за никъде.

Сред затаените в мъгли поля

където лази колебливо
самата светлина
вървях и търсех мъдри духове
които истините свои
простенват в тъмна глина
ала смълчан мъхът бе, толкоз влажен,
че дирите ми не запомни.
И виж, намерил най-подир
къде засели са жътварите
и режат стръкове да вземат урожая,
аз паднах в гордото си търсене

под кремъчното лезвие

лежах оголен на стърнището на лятото
докато хвърляха корубата му топла
на младо обещание
в небето-реликварий
на есента, където
костите на нощта
са гвоздеи в студената
забрава и долу в мрака
дойде смъртта и ме намери.

Преди К’юсон Тапи

Ток Анастер

19.

Великият заговор между кралствата на Сафинанд, Болкандо, Ак’рин и Д’расилани, завършил с ужасната Война на Източните земи, в много отношения съдържаше дълбока ирония. Първоначално не беше имало никакъв заговор. Тази политическа заплаха всъщност беше лъжа, сътворена и подклаждана от могъщи икономически интереси в Ледер. И, трябва да се каже, не само икономически. Една заплаха от страна на ужасен враг позволяваше да се наложат ограничения над населението на империята, които обслужваха добре борсовите играчи сред елита. И това несъмнено щеше да ги направи истински богати, ако не беше финансовият колапс, случил се по съвпадение точно в този най-неподходящ момент в ледерийската история. Така или иначе, пограничните кралства и държави на изток не можеха да не предусетят неизбежната заплаха, особено с продължаващата кампания срещу оулите по северните равнини. По този начин наистина бе създаден един мощен съюз и при наличието на споменатите по-горе подбуди войната избухна по цялата източна граница.

В съчетание, не съвсем случайно, с наказателната експедиция, започнала на северозападното крайбрежие, император Рулад Сенгар без никакво съмнение се бе почувствал наистина под пълна обсада…

Пепелта на Възнесението

История на Ледер, т. IV

Каласп Хиванар

По нищо не се беше отличавала от всяко друго дете в детинските си мечти за любов. Висок и горд, герой, който да влезе в живота й, да я вземе в прегръдките си и да помете всичките й страхове като наноси тиня, да изтекат на порой и да изчезнат в някой далечен океан. Благословът на яснотата и простотата, о, божичко, да, това бе нейният най-съкровен блян.