Владетелят на ада

- И готвят свещена война.

- Свещена война ли?

- Господи, Морди, ти ми четеш за тях поне веднъж на седмица. Правят всичко възможно да провокират сблъсък с правителството.

- Ами! Просто си играят на войници всяка неделя.

- 0, не е така, Морди. Нещата са много по-сложни. Колко е часът?

- Шест и четвърт.

- Мисля да ревизирам малко проповедта си. Ще я посипя с подправката, за която най-много жадуват.

- Мислиш, че и те ще присъстват, така ли?

- Разбира се. И по всяка вероятност ще запишат цялата проповед на магнитофон.

- По дяволите, това не е законно!

- Тази мисъл сигурно ги тормози много - изсмя се проповедникът.

- Да бе, знаеш ли, че отидоха да вечерят? Прав си, май ще останат. - Морди замълча за малко. - Дяволско предложение, Т.

- Ще го поизгладим. Тъкмо ще видим какво съдържат документите им.

- Мислиш, че вече са направили договора?

Брат Т се усмихна.

- Мога да ти кажа какво не са направили, Морди. Не са били толкова път от Монтана дотук само да си поприказваме.

В палатката се бяха събрали над триста души. Вееха си с вестници. Хармън Джаспър кимна на Пени и тя нервно излезе на импровизираната сцена и се ухили овчедушно. Зад нея момче и момиче с хармоника и китара засвириха нещо почти като траурен марш. Гласът на Пени трепереше, но беше ясен и звънлив.

Във фургона проповедникът седеше до отворения прозорец и слушаше, възбуден от невинността й.

- 0, да - промълви той унесено.

Щом Пени приключи, до микрофона пристъпи Хармън Джаспър. Двама души запяха химн, водещият подхвана танц. Всички започнаха да пляскат. Няколко гласа от публиката подкрепиха музикантите.

- В прекрасна заран

очи си ще склопя

и ще отлитна към небето...

На втория куплет се включиха всички, кой с каквото може: тропане с крака, пляскане, свирене.

Брат Т затвори прозореца, подсмихна се и прошепна:

- Време е.

Взе бастуна и Библията - останалите му принадлежности вече бяха на сцената. Хвана ръката на Морди и се запътиха към палатката. Брат Т изчака песента да свърши, отметна платнището и пристъпи вътре, почуквайки с бастуна пред себе си. Всички застинаха. Брат Т се изкачи върху платформата сам и когато стигна до ръба, спря. Пусна бастуна на пода и устреми замъглените си очи към публиката.

Вдигна високо Библията над главата си.

- Да славим Господа!

- Да славим Господа!

- Да славим Иисуса!

- Да славим Иисуса!

- Думата е... - гласът му затрепери - БОГ!

- Амин - чу се от публиката.

- Това са трудни времена, приятели. Много, много трудни.

- Амин!

- Това са дни, които поставят на изпитание вярата ви...

- Амин!

- Това е времето на Йов.

- Амин! Амин!

- Но... чуйте ме добре... отречете ли се от Господа, тогава най-добре напуснете веднага това място, защото Бог е думата, и ако вие не вярвате в това, можете да си отидете веднага. Излезте, качете се в колите си и си отидете у дома и стойте в мрак... защото такава ще е съдбата ви без Божията любов.

- Алилуя!... Амин!

Той направи кратка пауза.

-      Аз съм тук, за да ви кажа, че ако вярвате, Господ Бог ще се смили над вас. Ще застане на ваша страна. Ще ви преведе през тази бездна. Казва Давид в глава двадесет и втора: „В стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.“

- Амин... АМИН!

- Така е, братя и сестри, ние сме страдалци. Нашите сърца са болни. Защо? Защото тази земя умира навред около нас... и само едно нещо може да ни спаси, едно нещо, братя и сестри - ВЯРАТА. Вярата в Бог, защото, скъпи братя и сестри, единствено вярата може да ви крепи силни. Само молитвата носи облекчение.

- Амин!

Той захвърли Библията на пода. Вдигна се прах.

- Нямам нужда тази вечер от Библия, за да ви говоря. Нямам нужда от скрижалите. Не ми трябват Давид, Марко, Лука или Йоан да ви казват какво се задава. Вие четете за него всеки ден. Гледате го по телевизията. Те прогориха дупка в небесата и сега слънцето изгаря нашите полета и кой им позволява да го вършат? Кой го прикрива? Вашето правителство, ето кой. А кой е правителството? Хората, които вие сте поставили там. Те се боят да не засегнат хората от големия бизнес, защото именно тези хора им пълнят джобовете. И когато нивите ни изгорят и ручеите ви пресъхнат, кой ще дойде да ви отнеме фермата? Данъчната полиция, ето кой. Службата по контрол върху доходите.

Публиката изведнъж се смълча.

-      Те отдават девствените ни гори на паплачта с дърворезачките. Вижте децата ни... хайде, погледнете ги още сега. Знаете ли защо? Защото те ще умрат от задушаване, ако не спрем онези още сега. Дърветата отделят кислород в атмосферата, а без него всичко живо ще загине. Правителството се лигави с онези, които замърсяват атмосферата, дрънка глупости за разни моноокиси и двуокиси и казва: „Хайде, замърсете земята, отровете водата и въздуха“. Искате ли да си поговорим за Армагедон? Братя и сестри, той е точно тук... сред изгорената ви земя. Самият Дявол е донесъл адските си пламъци и ги е разпръснал сред прекрасната Божия земя. Това не е добро...

- Амин!

- Това не е правилно...

- Амин!