Властелинът на пръстените

Прелестта на мелодията и преплетените елфически думи, макар почти да не ги разбираше, го очароваха мигом, щом се вслуша. Словата едва ли не придобиваха форма и пред него се разкриваха видения на далечни страни и неземни красоти, каквито никога не си бе представял. Осветената от огъня зала се превърна в златна мъгла над пенести морета, въздишащи край границите на света. Сетне магията все по-силно започна да се прелива в прекрасен сън, докато му се стори, че го залива безкрайна река, придошла от злато и сребро, прекалено необятна в очертанията си, за да бъде разбрана; тя стана част от тръпнещия въздух наоколо, пропи цялото му същество и го повлече към дълбините. Под сияйната й тежест той бързо потъна към далечното царство на сънищата.

Дълго броди там и му се привиждаше музика, която изведнъж се превръща в бълбукащ поток, после в глас. Сякаш гласът на Билбо напяваше стихове. Думите долитаха — отначало едва доловими, сетне все по-ясни: