Читаем Властелинът на пръстените полностью

Не успяха да преброят колцина са нападателите. Схватката бе жестока, но орките се стъписаха пред яростната съпротива. Леголас прониза със стрели гърлата на двамина. Гимли насече краката на трети, който бе скочил върху гроба на Балин. Мнозина паднаха под мечовете на Боромир и Арагорн. Когато рухна тринадесетият, останалите избягаха с крясъци, оставяйки защитниците здрави и читави освен Сам, който бе леко одран по главата. Бързото навеждане го бе спасило и той бе съсякъл нападащия орк с як удар на могилния си меч. В кафявите му очи тлееше огън и ако можеше да го види сега, Тед Пясъчкин би отстъпил изплашено.

— Време е! — извика Гандалф. — Да вървим, преди тролът да се е върнал!

Но в мига, когато се оттеглиха, преди още Пипин и Мери да бяха стигнали до стълбата, в залата нахлу огромен оркски вожд, висок почти колкото човек и облечен от глава до пети в черна ризница; свитата му се бе струпала отзад на прага. Широкото му плоско лице бе смугло, очите му пламтяха като въглени и езикът му бе червен; размахваше грамадно копие. С тласък на широкия си щит той отби меча на Боромир, отблъсна го назад и го повали на замята. С бързината на нападаща змия се гмурна под удара на Арагорн, втурна се сред Отряда и запрати копието си право срещу Фродо. Ударен отдясно в ребрата, Фродо отхвръкна към стената и остана забоден там. Сам с вик посече копието и то се пречупи. Оркът захвърли останалото парче и измъкна ятагана си, но в този миг Андурил се стовари върху шлема му. Блеснаха огнени искри и шлемът се разцепи на две. Оркът падна с разбита глава. Свитата му избяга с вой, щом Боромир и Арагорн се хвърлиха напред.

Дум, дум — продължаваха да бият тъпаните в дълбините. Отново затътна могъщия глас.

— Сега! — изкрещя Гандалф. — Сега е последния шанс. Бягайте, ако ви е мил животът!

Арагорн вдигна падналия край стената Фродо и хукна към стълбата, тласкайки пред себе си Мери и Пипин. Останалите го последваха, но Леголас трябваше да влачи Гимли подир себе си — въпреки опасността той се бавеше край гроба на Балин с приведена глава. Под натиска на Боромир източната врата се завъртя на скърцащите панти и се намести в рамката си. От двете страни имаше големи железни халки, но нямаше как да я залостят.

— Аз съм наред — изпъшка Фродо. — Мога да вървя. Остави ме!

От смайване Арагорн едва не го изтърва.

— Мислех, че си мъртъв! — извика той.

— Още не! — каза Гандалф. — Но ще се чудим, когато му дойде времето. Бягайте всички надолу по стълбата! Изчакайте ме долу няколко минути, но ако не дойда скоро, продължавайте! Бързайте и избирайте пътя, който води надясно и надолу.

— Не можем да те оставим сам да удържиш вратата! — каза Арагорн.

— Правете каквото ви казвам! — грубо отвърна Гандалф. — Тук мечовете са безполезни. Бягайте!

Нямаше никаква шахта и тунелът тънеше в непрогледен мрак. Пипнешком се спуснаха по дългата стълба и спряха да се огледат, но не видяха нищо освен високо горе неясно блещукащия жезъл на вълшебника. Изглежда, той все още стоеше на стража край затворената врата. Фродо дишаше тежко и се подпираше на Сам, който го бе обгърнал с ръка. Стояха в мрака и се взираха нагоре. Фродо сякаш дочу гласа на Гандалф да мърмори слова, които ехото разнасяше с въздишка под наклонения свод. Не можа да разбере смисъла им. Стените трепереха. От време на време громоляха и тътнеха ударите на тъпани: дум, дум.

Внезапно бяла светлина проряза мрака в края на стълбата. После се раздаде глух грохот и сгромолясване на нещо тежко. Тъпаните бясно заблъскаха: дум-бум, дум-бум, сетне замлъкнаха. Гандалф дотърча по стълбата и се отпусна на пода сред спътниците си.

— Добре, добре! И това мина! — изрече вълшебникът, като се изправяше с усилие. — Сторих всичко, каквото можах. Но си намерих майстора и едва не загинах. Ала не стойте тук! Вървете! Засега ще трябва да се оправяте без светлина — борбата ме съсипа. Вървете! Вървете! Къде си, Гимли? Ела с мен напред! Останалите — плътно след нас!

Препъваха се подир него и се питаха какво ли се бе случило. Дум, дум — отново загърмяха тъпаните. Сега те звучаха приглушено в далечината, но се приближаваха Нищо друго не подсказваше за потеря — нито трополене на крака, нито гласове. Гандалф отминаваше завоите, наляво и надясно, изглежда, защото тунелът водеше в желаната от него посока. От време на време някоя стълба от петдесетина и повече стъпала водеше към по-долен етаж. Засега това бе главната опасност, защото в мрака не можеха да видят къде започва спускането, преди да стигнат до него и краката им да срещат пустотата. Гандалф опипваше със жезъла като слепец.

След около час бяха изминали малко повече от една миля и бяха слезли по множество стълби. Все още не чуваха преследвачи. Вече почти бяха готови да повярват, че ще избягат. В края на седмото стълбище Гандалф спря.

— Става горещо! — изпъшка той. — Трябва най-сетне да сме слезли до нивото на Портата. Мисля, че скоро ще е време да търсим ляв завой, който да ни отведе на изток. Трябва да си почина малко, та ако ще всички изчадия на орките да са по петите ни.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература