Тази традиция на обвързване всъщност е единствения изход от строгото усамотение, в което ние, бортанците, би трябвало да живеем. Сигурно вече сте разбрали, дори ако сте жители на някоя друга планета, че според най-древните ни традиции и обичаи, ни е забранено да разкриваме душите си един пред друг. Нашите предци са вярвали, че да говориш преимуществено за себе си, означава да издигнеш на пиедестал собствените си желания, да се отдаваш на самосъжаление и да пробуждаш в себе си егоцентризма. Ето защо от малки ни учат да прикриваме старателно онова, което мислим за себе си и за да са още по-здрави оковите на традицията, забранено ни е да използваме думи като „аз“, „мой“ по време на разговор. Ако имаме някакви проблеми, решаваме ги насаме, ако страдаме от амбиции, даваме им воля без да говорим за тях, ако пък се борим с желания, подтискаме ги доколкото можем. Само две изключения има за тези сурови правила. Едното е, че можем да изливаме натрупаното в нас на воля пред изповедниците, които са религиозни служители наети при нужда и също така можем, в определени граници естествено, да разкриваме мислите си пред нашите вречени роднини. Такива са повелите на Завета.
Можеш да изповядаш почти всичко пред своя вречен брат или сестра, но дори в това трябва да се спазва определен етикет. Например, традиционалистите смятат, че да се говори в първо лице дори пред вречен роднина е неправилно. И това никога не се върши. Колкото и интимно да е признанието, което правим, длъжни сме да му придадем подходящата граматическа форма, а не да се отдаваме на вулгарно душеразголване.
Душеразголвач е бортански идиом за човек, който се разкрива пред другите, с други думи разголва душата си, а не плътта. Подобен позорен акт подлежи на заклеймяване и се наказва с отлъчване от обществото и дори по-лошо. Душеразголвачите използват нецензурните обръщения на уличния речник, така както постъпвам аз, докато пиша тези редове.
Друго, на което ни учат от малки е да спазваме определена взаимност в отношенията ни с вречените братя и сестри. А това значи, че не бива да ги обременяваме прекомерно с тревогите си, без да им даваме възможност на свой ред да ни известят за грижите си. И това е съвсем естествено, взаимоотношенията ни са изградени на взаимно разбирателство и ние можем да се възползваме от съвета и утехата на другия в същата степен, в която той може да използва нас. Децата нерядко са едностранчиви в държанието си към своите вречени роднини, но грешно е да досаждаш до безкрайност с проблемите си пред своя вречен брат, без да спреш дори за миг, за да го изслушаш. Тези неща с времето се научават. Защото за непростимо нарушение на връзката се счита липсата на загриженост за своя вречен роднина и не познавам нито един човек, който някога да е бил обвиняван в подобен грях.
Сред всички забрани съществуващи между вречените роднини, най-стриктна е забраната за физическо свързване. Макар да сме доста свободни в сексуалните си разбирания, никой от нас не смее да наруши тази забрана. Що се отнася до мен, спазването й беше особено болезнено. С това съвсем не искам да кажа, че изпитвах някакво влечение към Ноим, защото никога не съм поемал по този път, а и той не е кой знае колко разпространен сред нашето общество. Но да притежавам Халум бе моето най-съкровено желание, непостижимо по никакъв начин. Дълги часове прекарахме двамата заедно, ръката й в моята, шептейки си думи, които не можехме да произнесем пред никой друг и колко лесно би било да я притегля към себе си, да разтворя наметалото й и да проникна с тръпнещата си плът в нея. Но знаех, че не ще го сторя. Традицията бе по-силна от мен и дори след като срещата с Швайц промени толкова много в душата ми, аз все още уважавам свещената неприкосновеност на тялото на Халум. Но никога не ще отрека, че я желаех. Нито пък бих могъл да забравя сътресението, което изпитах, когато в края на детството си научих, че от всички жени на Бортан не мога да притежавам само една — моята любима Халум.
Бяхме изключително близки във всяко отношение, освен едно единствено — във физическо. За мен тя бе идеалната вречена сестра, всеотдайна, открита, любеща, искрена, лъчезарна, топла. Тя не бе само красива — с нежна кадифена кожа, тъмни очи и коси, стройно и грациозно тяло — тя бе забележителна и по душа, благородна, създание от чистота и мъдрост. Споменът за нея събужда в душата ми представата за планинско езеро сред гората, обрасло с вечно-зелени покрити със сняг дървета и един бистър поток, който радостно подскача сред цялата тази девствена чистота. Понякога, когато бях с нея, аз се чувствах ужасно недодялан и груб, като един мрачен масив от плът, покрит с едри къдрави косми и глупаво изпъкващи мускули. Но Халум владееше умението да ми подсказва, било с дума, смях или смигване, че съм несправедлив към себе си, когато позволявам нейната грациозност и лекота да събуждат в душата ми нега по женственост.