Всичко наопаки

Следователно тя е шефката тук. Ще го имаме предвид. Учтиво се усмихнах, като си повторих наум собственото и бащиното й име. Мога да сбъркам или забравя всекиго, само не и нея, нали и Нана ме натовари със задача, а с главата на семейството очевидно ще мога да общувам малко и рядко, така че основен източник на информация трябва да ми стане именно стопанката на дома. Малко вероятно е останалите присъстващи да знаят нещо от това, което ме интересува. Освен ей това очилатото момче — то сигурно е някакъв секретар или помощник. Трябва да запомня и него, та после да не му сбъркам името.

— Това е Валентина Олеговна — Поддържаната кимна към седналата до нея Нефелна, — сестра на съпруга ми, майка на Юля. А това е свекърва ми, Анна Алексеевна, майка на Михаил Олегович и Валентина Олеговна. Дотук всичко е ясно, нали? Или се объркахте?

Тя се усмихна така широко и приветливо, че веднага ми олекна. Може би не е толкова надменна, колкото ми се стори в началото? Ами, да. Нормална лелка, разбира затрудненията ми. Май ще намеря общ език с нея. Я сега бързичко да повторим, докато не ми е изветряло от главата: Лариса Анатолиевна — съпругата на шефа, Валентина — сестра му, старата Анна Алексеевна… или Александровна? По дяволите, забравих го вече. Не, май все пак беше Алексеевна — майката на главата на семейството. Юля — племенницата. Дана — дъщерята. Останаха младата хубавица, младежът и хлапето. Как да запомня всичко? Добре де, Фролов, не се паникьосвай, ще се справим.

— Артьом е домашният учител на Дана — продължи домакинята.

Моментално се разстроих. Значи изобщо не мога да се надявам на младежа — и той е наемен служител като мен, не знае нищо интересно. Сигурно секретарка и помощничка е сладуранката, която още не са ми представили. Очилатият Артьом стана и ми подаде ръка, която аз сърдечно стиснах: все пак е сродна душа, колега, тъй да се каже — ако ще и нищо да не знае, можем поне да бъдем приятели.

— Елена — моя далечна роднина, живее с нас — Лариса Анатолиевна посочи с леко движение сладуранката, — а Костик е неин син.

При тези думи гласът на Лариса стана някак странен — дали студен, дали високомерен — и аз разбрах, че Елена е от категорията роднини не само далечни, но и бедни, от онези, които хората приемат заради семейните задължения и ги търпят с усилие. И тук несполука… Тя не е никаква секретарка или помощничка, а просто член на семейството, допуснат до яслата по милост.

Хубавата Елена плахо ми се усмихна, като потвърди подозренията ми за статута й, а малкият Костик, подражавайки на очилатия Артьом, скочи от стола си и ми подаде тънката си ръчичка.

— Здрасти — колкото може по-добродушно казах аз и обхванах с пръсти мъничката му влажна длан.

Сложиха ме до Артьом и аз разбрах, че отсега нататък това ще бъде постоянното ми място. Искаше ми се да разбера и дали са ме наели „с хранене“, или днешната покана за семейния обяд е предизвикана изключително от необходимостта да се запознаем. Ще трябва да попитам Артьом.

Отвори се една врата и висока слаба жена внесе голям поднос, след което ловко сервира предястията. Лариса взе приборите, което всички приеха като сигнал за започване. През първите две минути аз с удоволствие похапвах от есетрата със специален сос, после си спомних вчерашната лекция на Светка и задачата си в тази къща и превключих цялото си внимание към Дана, която седеше срещу мен, до майка си. А, няма две мнения, всички в семейство Руденко обичаха и умееха да си похапват — това личеше дори по предястията, а тепърва щяха да последват супа, второ и десерт. Господи, беше страшно да гледаш Дана! Тя омиташе всичко наред: рибата, двата вида салати, хапките с някакъв пастет, определено мазен и калоричен, и то огромни порции, като при това не повдигаше очи и лицето й не изразяваше ни най-малко удоволствие. Просто, както се казва, „хвърляше гориво в пещта“. Но защо яде толкова, ако това не й доставя никаква радост? Организмът й не се нуждае от толкова „гориво“, като се има предвид начинът й на живот. Хвърлих поглед към чинията на Юля: момичето бавно и вяло си клъвваше от зелената салата и нарязаните на кръгчета пресни краставици. Това се казва умно момиче. Трябва да избера подходящ момент и да си поговоря с Лариса Анатолиевна за храненето на Дана — да готвят за нея отделно може би…

Отражение 1

Юля