XIV колония

Стив Бери XIV колония Котън Малоун #11

На Патиците,

Лари и Сю Бегин, Брад и Катлийн Чарън, Глен и Крис Кокс, Джон и Естер Гарвър, Питър Хедлънд и Леа Барна, Джейми и Колийн Кели, Мариана Маклоклин, Тери и Леа Морс, Джоуи Перко, Даян и Алекс Шеруд, Фриц и Деби Стробъл, Уорън и Тейсли Уестън

Мандатите на президента и вицепрезидента изтичат по пладне на 20 януари.

Конституция на САЩ, Двайсета поправка

Пролог

Ватикана

Понеделник, 7 юни 1982 г.

Роналд Рейгън не се съмняваше, че Божията промисъл го е довела тук. Какво друго обяснение можеше да има? Само преди две години бе участвал в яростна битка на първичните избори срещу десет други претенденти в трети пореден опит за спечелване на номинацията на Републиканската партия. Бе спечелил и вътрешнопартийната битка, и изборите. Бе победил действащия президент — демократа Картър — с гласовете на четирийсет и четири щата. След това, преди около година, се бяха опитали да го застрелят, превръщайки го в първия американски президент, оцелял след атентат. И ето го сега тук, на третия етаж на Апостолическия дворец, пред личния кабинет на папата, а духовният водач на над милиард християни го очакваше, за да разговаря с него.

За негово учудване, стаята се оказа съвсем скромна, макар Рейгън да знаеше, че всяка неделя от тези прозорци с плътни завеси папата се моли заедно с хилядите богомолци, събрани долу на площад „Свети Петър“. Мебелировката беше оскъдна, централно място заемаха обикновено бюро и два стола с високи облегалки в двата му края. Върху бюрото имаше златен часовник, разпятие и кожена подложка за писане. Мраморният под беше застлан с персийски килим.

Йоан Павел Втори бе застанал до бюрото. Изглеждаше впечатляващо в белите си папски одежди. През последните месеци двамата мъже тайно си бяха разменили над дузина писма, всяко доставено на ръка от специална пратеничка. И двамата обсъждаха нарастването на страха от ядрените оръжия и тежката участ на Източна Европа. Преди седем месеца Съветите бяха обявили военно положение в Полша, с което бяха сложили край на всякакви разговори за реформи. В отговор Съединените щати бяха наложили санкции на СССР и на марионетното правителство във Варшава, които щяха да останат в сила до вдигането на военното положение, освобождаването на всички политически затворници и възобновяването на диалога. За да си спечели благоразположението на Ватикана, Рейгън бе наредил на пратеничката си да предостави на папата планини от разузнавателна информация за Полша, за да го държи в течение на случващото се там, макар да подозираше, че Светият отец знае всичко.

С времето самият Рейгън бе научил нещо важно. Потайният Божи служител, издигнал се до един от най-влиятелните постове в света, също като него вярваше, че Съветският съюз е обречен да рухне.

Двамата мъже се здрависаха, размениха си любезности и позираха за снимка. След това папата му направи знак да седнат от двете страни на бюрото, с лице един към друг, под зоркия поглед на Дева Мария от паното на стената. Фотографите и делегатите се оттеглиха. Вратите се затвориха и за пръв път в историята президент на Съединените щати и папа останаха сами. Рейгън изрично бе поискал този изключителен жест и папата не бе възразил. Никакви официални лица и от двете страни не бяха участвали в подготовката на срещата. Единствено пратеничката му дискретно бе положила основите на онова, което предстоеше да се случи.

Сега и двамата знаеха какво да очакват един от друг.

— Ще мина по същество, Ваше Светейшество. Искам да сложа край на споразумението от Ялта.

— Аз също. Това беше една поначало нелегитимна идея. Голяма грешка. Винаги съм мислил, че разделителните линии от Ялта трябва да се заличат.

Пратеничката бе разчела правилно намеренията на папата. Ялтенската конференция се бе провела през февруари 1945 г. Тогава Сталин, Рузвелт и Чърчил се бяха срещнали за последно, за да решат как да изглежда и как да се управлява следвоенна Европа. Очертани бяха граници, някои от тях твърде произволни, други замислени да умилостивят Съветите. В рамките на тези отстъпки Полша бе останала в съветската сфера на влияние срещу обещани от Сталин свободни избори. Разбира се, това обещание не бе изпълнено и оттогава комунистите властваха в страната.

— Ялта създаде изкуствени разделения — каза Йоан Павел. — Аз, както и милиони поляци, негодуваме срещу това предателство спрямо родината ни. Сражавахме се и умирахме в тази война, но това явно няма никакво значение. Вече четирийсет години сме жертва на бруталност, първо от страна на нацистите, а после и на Съветите.