Затворникът на рая

И той протегна единствената ръка, която му бе останала. Фермин я погледа няколко мига, преди да я стисне неохотно.

14

Фермин трябваше да дочака традиционната неделна реч след литургията и кратката разходка в двора, за да се приближи до Мартин и да му довери какво е поискал Салгадо.

— Това няма да попречи на нашия план — увери го Мартин. — Изпълнете молбата му. На този етап не можем да си позволим донос срещу нас.

Фермин, който дни наред страдаше ту от гадене, ту от сърцебиене, избърса студената пот, избила по челото му.

— Мартин, не че не ви се доверявам, но ако планът ви е толкова добър, защо не го използвате, за да се измъкнете оттук самият вие?

Писателят кимна, сякаш отдавна бе очаквал този въпрос.

— Защото аз заслужавам да бъда тук, а дори да не беше така, вече няма място за мен извън тези стени. Няма къде да отида.

— Нали имате Изабела…

— Изабела е омъжена за човек, десет пъти по-добър от мен. Единственото, което ще постигна, ако се махна оттук, е да я направя нещастна.

— Но тя прави всичко възможно, за да ви измъкне от това място…

Мартин поклати глава.

— Трябва да ми обещаете нещо, Фермин. Единственото, което ще поискам в замяна на помощта ми.

Явно сме в месеца на молбите, помисли си Фермин, докато кимаше охотно.

— Каквото кажете.

— Ако успеете да избягате оттук, искам да се грижите за нея, стига да можете. От разстояние, без тя да знае, без дори да разбере, че съществувате. Наглеждайте и нея, и сина й Даниел. Ще направите ли това за мен, Фермин?

— Разбира се.

Мартин се усмихна тъжно.

— Вие сте добър човек, Фермин.

— Вече за втори път ми казвате това и ми звучи все по-зле.

Писателят извади една от смрадливите си цигари и я запали.

— Не разполагаме с много време. Вчера ме посети Брианс, адвокатът, когото Изабела е наела за моя случай. Допуснах грешката да му кажа какво иска Валс от мен.

— Да пренапишете ония негови буламачи…

— Именно. Помолих го да си мълчи пред Изабела, но го познавам и съм сигурен, че рано или късно ще й каже. Тя пък ще дойде тук — познавам я още по-добре — и ще заплаши Валс, че ще разгласи тайната му по цял свят.

— Не можете ли да я спрете?

— Да се опитваш да спреш Изабела е все едно да се мъчиш да спреш товарен влак: само глупак би се захванал с това.

— Колкото повече ми говорите за нея, толкова повече ми се иска да се запознаем. Падам си по жени с характер…

— Фермин, напомням ви какво ми обещахте.

Фермин сложи ръка на сърцето си и кимна тържествено. Мартин продължи.

— И тъй, когато това се случи, Валс може да направи някоя глупост. Суета, завист и алчност — тези са силите, които го движат. Почувства ли се притиснат в ъгъла, ще направи погрешна стъпка. Не зная точно каква, но съм сигурен, че ще предприеме нещо. Важно е дотогава вече да сте напуснали това място.

— Честно казано, не горя от желание да стоя тук…

— Не ме разбрахте. Налага се да ускорим изпълнението на нашия план.

— Колко да го ускорим?

Мартин го изгледа продължително през завесата от дим, която се издигаше от устните му.

— Трябва да стане довечера.

Фермин се опита да преглътне, но устата му сякаш бе пълна с прах.

— Ама аз все още не зная какъв е планът…

— Отворете си добре ушите.

15

Същия следобед, преди да се върне в килията си, Фермин се приближи до един от стражите, които го бяха отвели в кабинета на Валс.

— Кажете на господин директора, че трябва да разговарям с него.

— За какво?

— Предайте му, че съм получил резултатите, които очаквате. Той ще разбере за какво става дума.

Един час по-късно стражът и неговият другар се появиха на вратата на килия №13, за да вземат Фермин. От койката си Салгадо наблюдаваше цялата сцена зорко като куче, докато разтриваше чукана на ръката си. Фермин му намигна и излезе, ескортиран от стражите.

Господин директорът го посрещна със захаросана усмивка и чиния с изискани сладкиши.

— Фермин, приятелю, какво удоволствие е да ви видя отново тук, за да проведем един интелигентен и плодотворен разговор. Седнете, моля, и си вземете колкото ви душа иска от този прекрасен асортимент от сладкиши, който ми донесе съпругата на един от затворниците.

Фермин, който вече дни наред не можеше да преглътне дори зрънце просо за канарчета, взе една поничка, за да не противоречи на Валс, и я задържа в ръката си, сякаш бе някакъв амулет. Той веднага забеляза, че директорът е престанал да му говори на „ти“ и предположи, че новото учтиво обръщение не предвещава нищо добро. Валс си наля чаша бренди и се отпусна в голямото си генералско кресло.

— Е? Доколкото разбирам, имате добри новини за мен — рече директорът, подканвайки го да говори.

Затворникът кимна.

— По въпроса за белетристиката, мога да уверя Ваше високоблагородие, че Мартин е напълно убеден и мотивиран да изпълни работата по оглаждането и изкусуряването на текстовете, която му възложихте. Нещо повече, той сподели, че материалът, които сте му дали, е с такова високо качество, с такъв финес, че според него задачата му няма да е никак трудна. Достатъчно е да пипне съвсем леко гениалните ви трудове, за да се получат шедьоври, достойни за великия Парацелз.