Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

— По-късно. Ние тук си говорим, все едно твоят приятел изобщо не съществува.

— Богове! Балбе, извини ме! — забеляза пропуска си Цезар. — Ела да те запозная с един плутократ, който цени парите дори повече от теб. Луций Корнелий Балб Стария, а това е Марк Лициний Крас.

По начина, по който двамата си стиснаха ръцете, прецени Цезар, личеше, че се смятат за абсолютно равни един на друг. Той не можеше да проумее радостта от това да правиш пари, но двамата му събеседници със сигурност можеха заедно да купят и продадат цяла Испания за броени часове. Колко бяха радостни и двамата, че най-после се срещат. Нищо чудно, че още не се бяха засичали. Красовите премеждия в Испания бяха от времето, когато още никой не знаеше за Балб. А пък самият Балб за пръв път идваше в Рим, нищо че Цезар се надяваше приятелят му да се настани за постоянно тук.

Тримата вечеряха в приповдигнато настроение, защото както се оказа, веднъж събуден от своята спокойна дрямка, Крас трудно се успокояваше и, общо взето, се оказваше доста приказлив. Едва след като отнесоха чиниите и светнаха маслените лампи, той се върна на темата, която искаше да засегне в началото.

— Имам да ти казвам нещо, Цезаре, ама няма да ти хареса.

— И какво искаш да ми кажеш.

— Непот направи кратко изказване пред Сената по повод твоето прошение.

— И не се е произнесъл в моя подкрепа.

— Ни най-малко — съгласи се Крас, но не продължи нататък.

— И какво точно каза? Хайде, Марк, сигурно не е чак толкова страшно!

— Страшно е.

— Значи наистина се налага да ми го кажеш.

— Заяви, че нямало никога да прави услуги на всеизвестни хомосексуалисти като теб. Това беше най-любезната фраза от всички. Познаваш Непот. Нататък продължи в доста по-образен стил, като не пропусна да спомене и цар Никомед Витински. — Крас отново се спря, но тъй като Цезар не продума, продължи: — Афраний заповяда на писарите да изтрият думите от протокола и забрани на Непот да посещава заседанията на Сената, на които той е председател. В интерес на истината се справи доста хладнокръвно със ситуацията.

Цезар не гледаше нито Крас, нито Балб, а и светлината беше недостатъчна, за да прочетат погледа му. Не направи жест, не издаде с нищо тревога или възмущение. Но защо ли на двамата му приятели им се стори, че в стаята захладнява?

Настъпи кратко мълчание, после Цезар каза:

— Непот е постъпил глупаво. Би помогнал повече на добрите люде, ако присъства в Сената, вместо да стои като изритан пес отвън. Сигурно са го приели във вътрешния кръг на добрите люде и най-вероятно са доста близки с Бибул. От доста време чакам някой да припомни тази мръсотия. Преди двайсет години Бибул не спираше да я повтаря, но сякаш случаят беше забравен. — Цезар се усмихна невесело. — Приятели, моите очаквания са, че предстоящите избори ще се съпровождат с големи мръсотии.

— Думите не бяха приети много добре от Сената — успокои го Крас. — Такова мълчание настъпи, че муха да беше бръмнала, щеше да се чуе. Непот трябва да е разбрал, че с тия думи навреди повече на себе си, отколкото на теб, защото когато Афраний го изгони от заседанието, не се сдържа и наруга и него — с онази, старата приказка за „Авловия син“…

— Много съм разочарован от Непот.

— Нищо чудно той самият да има определени слабости в тази насока — промърмори Крас. — Навремето беше много забавно да го слушаме, но сега като си помисля как се държеше като народен трибун в плебейското събрание, се сещам за трептящите му мигли и въздушните целувки, които пращаше на мъжаги като Терм.

— Което обаче няма никакво значение — възрази Цезар и стана. — Непот засегна честта ми, а това означава, че аз трябва да отнема неговата.

Цезар изпрати Крас до вратата, а щом се върна, завари Балб да си бърше сълзите.

— Как може да се трогваш от такива дреболии като глупостта на Непот? — укори го Цезар.

— Знам, че много те боли.

— Да, така е — въздъхна той. — Боли, Балбе, но няма как да го призная в присъствието на римски благородник. Поне да беше истина, тогава щеше да е друго. Но тази клюка е пълна измислица. А в Рим е доста неприятно да те обвинят в хомосексуализъм. Гражданското ти достойнство е силно накърнено.

— Мисля, че римляните не са прави в това отношение — възрази Балб.

— В интерес на истината и аз така мисля. Но това няма връзка с въпроса. За нас важни са традициите, натрупвани от поколенията. По една или друга причина на хомосексуализма се гледа с лошо око. Защо, мислиш, преди двеста година в Рим са посрещали всичко гръцко на нож?

— Но сигурно и в Рим ги има.

— Има ги, и то с лопата да ги ринеш, Балб, пък и не само сред хората, които са далеч от властта. Катон Цензор го разправял същото за Сципион Африкански, а за Сула се знаеше със сигурност. Но няма значение! Ако в живота нямаше неприятности, нямаше да е интересен!



Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза