Жива жар

— Добър ден, господине — каза Джем.

— Здравей, момчето ми — отвърна мистър Блейк.

— Здравейте, мистър Блейк! — извика Маги от улицата, да не остане по-назад. — Как е госпожата?

Гласът й съживи мис Пелам, която беше утихнала за миг в присъствието на мистър Блейк.

— Махни се от погледа ми, момиче! — изкрещя тя. — Просиш си боя! Джем, не й позволявай да се връща тук. Изпрати я до края на улицата, че й нямам капчица доверие. Може да задигне и входната врата, ако човек не я държи под око.

— Добре, госпожо.

Джем повдигна вежди в знак на извинение пред мистър Блейк, но съседът вече крачеше по улицата. Джем и Маги излязоха през портата и видяха, че върви покрай комплекса «Херкулес» към реката.

— Леле, какъв е наперен — рече Маги. — А видя ли колко е зачервен? Ами разрошената му коса? Ясно е какво правеше!

Джем не би нарекъл походката на мистър Блейк наперена. По-скоро стъпваше тежко, но не влачеше крака. Вървеше спокойно и решително, сякаш беше тръгнал за определено място, а не просто на разходка.

— Хайде да го проследим — предложи Маги.

— Не. Остави го на мира. — Джем се изненада от собствената си решителност. Искаше му се да последва мистър Блейк до мястото, където отиваше, но не както Маги бе намислила — да вървят по петите му и да го дразнят, а с уважение и от разстояние.

Мис Пелам и Ан Келауей все още ги наблюдаваха отзад.

— Хайде да тръгваме — рече Джем и не пое след мистър Блейк, а в обратната посока.

Маги припна след него.

— Ама наистина ли идваш с мен?

— Мис Пелам ми поръча да те изпратя до края на улицата.

— И ти ще изпълниш това, което иска свадливата сврака?

Джем сви рамене.

— Тя ни е хазяйка. Трябва да й угаждаме.

— Е, отивам да намеря тате. Искаш ли да дойдеш с мен?

Джем си помисли за разтревожената си майка, за любопитната си сестра, за баща си, вглъбен в работа, и за мис Пелам, чакаща до стълбите да се нахвърли отгоре му. После си помисли за улиците на Лондон, които още не познаваше, и за това, че има кой да го води.

— Идвам с теб — рече той и изчака Маги да го настигне, за да вървят един до друг.

7

Дик Батърфийлд би могъл да е във всяка от кръчмите. Докато повечето хора предпочитаха една местна кръчма, той обичаше да ги обикаля и да се присъединява към всякакви клубове и общества. Единомишлениците се срещаха в определена кръчма да разискват въпроси от общ интерес. Тези вечери не се различаваха от другите, освен че бирата беше по-евтина и песните по-неприлични. Дик Батърфийлд непрекъснато влизаше в нови клубове и изоставяше старите, когато интересите му се променяха. В момента принадлежеше към някакъв клуб на лодкарите (сред многобройните си занимания навремето беше и лодкар по Темза, макар че отдавна беше загубил лодката си), клуб на ораторите, в който членовете се редуваха да застават начело на масата и да държат речи по политически въпроси, лотариен клуб, където се разиграваха малки суми, които рядко покриваха пиенето, и където Дик Батърфийлд непрекъснато насърчаваше членовете да увеличават залозите, и неговия любим клуб — на пунша, в който всяка седмица опитваха различни смески с ром.

Клубният живот на Дик Батърфийлд беше толкова сложен, че семейството му никога не знаеше къде е една или друга вечер. Обикновено пиеше в радиус от половин миля от вкъщи, но имаше и още десетки кръчми, сред които да избира. Маги и Джем вече бяха проверили в «Конят и конярят», «Короната», «Гербът на Кентърбъри» и «Червеният лъв», но го намериха сврян в ъгъла на «Артишок», най-шумната кръчма.

Джем влезе заедно с Маги в първите две кръчми, но след това я чакаше навън. Беше влизал в кръчма само веднъж в живота си — след като пристигнаха в Ламбет. Няколко дни след като се нанесоха, мистър Астли се отби да види как са и заведе Томас Келауей и Джем в «Ананасът». Там беше спокойно, помисли си Джем сега, сравнявайки я с тези, но тогава беше стъписан от оживлението на посетителите, много от тях от цирка, и от шумните разговори на мистър Астли.

Ламбет Марш беше търговска улица, пълна с магазини и сергии, каруци и хора, които сновяха между Ламбет и моста «Блекфрайърс». Вратите на «Артишок» бяха отворени, шумът се изливаше на улицата и Джем се поколеба, когато Маги се промуши между мъжете на входа, и се запита защо я следва.

Всъщност знаеше защо: Маги беше първият човек в Ламбет, който му обърна внимание, а той искаше да има приятели. Повечето момчета на неговата възраст чиракуваха или работеха. Беше срещал по-малки деца, но не беше приказвал с тях. Лондонският говор и многото други диалекти, които се смесваха в града, понякога бяха неразбираеми.