Жива жар

— Шшшт! — опита се Джем да я успокои, проклинайки се, че я е уплашил. — Мис Пелам е наблизо. Видях те от нашия прозорец и си помислих… ами просто исках да видя как си.

Маги разтърка лице и се окопити.

— Разбира се, че съм добре. Защо да не съм?

— Няма защо. Просто се питах… не трябваше ли да си във фабриката.

— О, да. — Тя въздъхна като някоя старица и прокара пръсти през разрешените си къдрици. — Много съм уморена. Сутринта отидох на работа, но избягах през обедната почивка. Единственото, което искам, е да поспя малко. Имаш ли нещо за ядене?

— Не. Не яде ли нищо във фабриката?

Маги преплете пръсти и протегна ръце нагоре.

— Не, гледах да изчезна час по-скоро. Няма значение, ще хапна по-късно.

Поседяха в мълчание, вслушвайки се в клъцкането на мис Пелам, която подрязваше розите си. Джем не сваляше очи от ръката на Маги, с която сега беше обвила коленете си.

— Какво гледаш? — попита тя внезапно.

— Нищо.

— Не, гледаш нещо.

— Просто се чудех… какъв вкус има. — Той кимна към жълтото петно на ръката й.

— Горчицата ли? Вкус на горчица, глупчо. Защо, да не искаш да я оближеш? — Маги протегна ръка предизвикателно.

Джем почервеня и тя използва предимството си.

— Давай — промърмори, — аз те карам.

Той се поколеба, после се наведе и близна петното от горчица; нежните косъмчета по ръката й погъделичкаха езика му. За миг се почувства зашеметен от това, че усеща тръпчивия вкус на топлата й кожа, преди горчицата да залюти в гърлото му и да го разкашля. Маги се засмя — звук, който не беше чувал често през последните дни. Той се облегна назад така засрамен и възбуден, че не забеляза как косъмчетата по ръката на Маги са настръхнали.

— Чу ли? Майката на мистър Блейк е умряла — каза той, опитвайки се да скрие вълнението си.

Маги потръпна и отново обгърна колене с ръцете си.

— Нима? Горкият мистър Блейк.

— Погребението ще е утре в Банхил Фийлдс. Така каза мис Пелам.

— Наистина ли? Ходила съм там един път с татко. Защо не идем и ние на гробищата? Утре е неделя, така че не сме на работа.

Джем я изгледа косо и отсече:

— Не можем, та ние не я познаваме.

— Няма значение. Не си ходил натам, нали?

— Накъде?

— Покрай "Сейнт Пол", до Смитфийлд. В старата част на Лондон.

— Май не.

— Някога изобщо ходил ли си на другия бряг на реката?

— Разбира се. Не помниш ли, че бяхме заедно в Уестминстърското абатство?

— Само тогава ли? Тук си вече шест месеца и си пресякъл реката само веднъж?

— Три пъти — поправи я Джем. — Веднъж пак отидох до Абатството. И съм минавал по моста "Блекфрайърс". — Той не каза на Маги, че е прекосявал моста, но не е слизал на другия бряг. Беше стоял и наблюдавал хаоса на Лондон, но не посмя да навлезе в него.

— Нека да идем, ще ти хареса — настоя Маги.

— Какво… колкото на теб ще хареса на село ли?

— Ха! Не е същото. — Докато Джем продължаваше да гледа колебливо, Маги добави: — Хайде, ще бъде приключение. Ще вървим след мистър Блейк, както винаги сме искали. Какво, да не те е страх?

Тя звучеше ентусиазирано, както някога, и Джем рече:

— Добре де, добре.

3

Джем не каза на родителите си и на Мейси къде отива. Ан Келауей щеше да му забрани да ходи толкова надалеч из Лондон. Мейси щеше да поиска да тръгне с тях. Обикновено Джем нямаше нищо против сестра му да ги придружава. Днес обаче беше нервен и не му се щеше да отговаря и за нея. Затова просто каза, че излиза, и макар да отбягна погледа на Мейси, почувства умоляващите й очи.

Може би защото се беше наспала предишния ден, Маги изглеждаше много по-лъчезарна, отколкото през последните недели. Беше се изкъпала и измила косата си, така че с изключение на жълтите линии по дланите кожата й имаше по-свеж цвят. Беше си облякла престилка върху роклята и си беше вързала светлосиня кърпа на врата, нахлупила широкопола сламена шапка с тъмносиня панделка. Тялото й също изглеждаше различно — талията и гърдите й бяха по-оформени. Джем осъзна, че Маги за пръв път носи корсет.

Тя хвана ръката му и вирнала носле, каза през смях:

— Понасяме ли се към центъра на града?

Изглеждаш красива.

Маги се усмихна и приглади престилката над корсета си — жест, който Мейси често правеше, но за Маги беше нов и не изопна много набрания на кръста й плат. Джем потисна желанието си да плъзне длани по тялото й и да приглади престилката й.

Огледа изцапаните си закърпени панталони, грубата си риза и износеното кафяво елече, наследено от брат му Сам. Не беше му дошло наум да си остане с хубавите дрехи за църква. Освен че се боеше да не ги измърси, трябваше да обяснява на родителите си защо е облечен така.

— Трябваше ли да си сложа по-хубави дрехи? — попита той.

— Няма значение. Аз просто обичам да се контя, когато мога. Съседите ще ми се подиграват, ако съм облечена така тук. Хайде да идем до къщата на Блейк. Наблюдавам я, но все още никой не е излязъл.