12 те вятъра

- Ето такива хора харесвам. - Той с пъшкане смъкна босите си крака на дебелия персийски килим и седна. По пода бяха пръснати купчини вестници и списания на различни езици. - Ако продължиш да си честен, можем да правим бизнес. - Айрънуд кимна на Райето, който провери Дейвид с детектор за метал. - Честен си,нали?

- Продавам ви класифицирана информация от файлове на въоръжените сили, до които нямам право на достъп. - Детекторът изпиука, когато Райето го прокара над раницата, и Дейвид му я подаде, без да се налага да го молят.

Айрънуд имаше властно изражение, също като Ковински. Маската му на стар добряк си беше само маска. Дейвид не се съмняваше, че умът зад нея е остър като ръбовете на униформата на полковника.

- Честен с мене - поправи се милиардерът. - Военните са корумпирани, също като властите. Смъквай им кожата на тия глупаци. - Той се изправи, извисявайки се над Дейвид, също толкова могъщ физически, колкото и финансово. - Ама ако се опиташ да излъжеш мен... Е, ти си умно момче. Наясно си. - Айрънуд се озърна към Райето. - Всичко чисто ли е, Младши?

Айрънуд-младши беше подредил съдържанието на раницата върху масата в трапезарията: дрехите за спорт на една купчина, две стари романчета, малък черен айпод, около който бяха увити кабелите на слушалките, още по-малък дигитален диктофон и телефон.

- Засега. - Той извади батериите на телефона и диктофона, после натика всичко, включително айпода, в торба от оловно фолио, която предпазваше филма от рентгенови лъчи.

Айрънуд се насочи към добре обзаведения кухненски бокс.

- Къде са файловете?

Дейвид вдигна връзката ключове и смъкна капачето на рекламния ключодържател, за да покаже флашката.

- Ще ми трябва компютър.

Милиардерът отвори хладилника и махна с ръка на Младши, който взе ключовете от Дейвид. Поведението му показваше, че не обича да му махат така.

- Значи искаш да ми направиш ново предложение. - Айрънуд извади бутилка диетична кола, наля си в кристална чаша и я пресуши. - Казвай.

Дейвид започна да излага идеята си, а Айрънуд се върна на дивана, изтегна се и затвори очи.

- И колко ще ми струва това?

- Компютрите и периферните устройства ще струват най-много, може би сто хиляди. Още петдесет бона за лабораторно оборудване и консумативи.

- Ами милионите ДНК проби? Разходи по събирането? Персонал?

- Цялата работа вече е свършена. От Генографския проект. Шест-седем частни генеалогически фирми. Още десетина университета. Информацията вече я има. Само трябва да я преровим.

Айрънуд си потърка носа, без да отваря очи.

- И тия фирми и университети просто ще ни дадат достъп до данните си, така ли?

- Университетите, да. Останалото можем... тоест вие можете да го купите. Всички продават информация. Миналия месец свалих безплатно публикуваната митохондриална ДНК секвенция на неандерталец.

Милиардерът отвори едното си око и го погледна, после се надигна и седна, насочвайки към Дейвид цялото си внимание.

- Чувал ли си за Чарлз Форт?

Дейвид не беше, но с готовност щеше да го слуша, за каквото и да пожелаеше да говори. Никой друг нямаше да му помогне да открие човек с неговите маркери, преживял двайсет и седмия си рожден ден. Когато - и това непременно щеше да се случи - въоръжените сили откриеха злоупотребата с техните ресурси, неизбежното разследване и забавяне буквално щяха да са фатални за него. Щяха да минат месеци, преди да го вземат насериозно и дори само да планират повторно провеждане на неговото проучване.

Айрънуд загряваше за лекцията си.

- Форт е бил велик човек. Учен. Починал през трийсет и втора, обаче бил един от първите в научната общност, които надули свирката. Нали знаеш как събират доказателства в подкрепа на любимите си теории и после прескачат всички открития, които им противоречат. Сигурен съм, че си виждал как става, нали така?

Дейвид се нуждаеше от помощта му, ала това не означаваше, че е длъжен да се съгласява с всичко, което казва.

- Понякога при анализите се допускат грешки и затова се изключват от проучването. - Той сви рамене. - Но се случва и изключението да потвърди правилото.

- Точно така! - Айрънуд насочи показалец към него, сякаш държеше пистолет. - Ами Ричард Файнман? Чувал ли си за него?

- Естествено. Проектът „Манхатън". Квантов физик. Може би един от най-великите учени на двайсети век.

- Никакво „може би". Той е казал същото за изключенията от правилото.

- А именно?

- Ако правилото има изключение, което може да се докаже чрез наблюдение, това правило е грешно. - Милиардерът впери очи в него. - Тия групи, дето ги продаваш на моя човек... струва ми се странно, че един младши лаборант в държавна лаборатория пръв се натъква на нещо толкова важно... Тъй де, на нечовешка ДНК?

- Ами не. - Дейвид беше проверил в литературата, задавайки си същия въпрос. - Много други изследователи са обръщали внимание на резултатите, обаче...

Айрънуд не го остави да довърши.