12 те вятъра

- Гибелта и без друго ще дойде. - Тел ’Чон посочи книгата на Пътешествениците. — Морето се надига, сушата се променя. Не за един кайски живот, но Пътешествениците са го видели навремето, също както сега го виждаме ние. Ако предприемем тези действия, когато гибелта настъпи, поне няма да бъде изгубено всичко. Ако не сторим нищо, ще настъпи краят на всичко, което представляваме, на всичко, в което може да се превърнем.

Коскол, най-старшият сред тях, почука по масата. Трябваше да вземат решение.

- Планът е прост. Ще отклоним две части от продукцията за строеж на още мостови кораби и ще създадем с тях колонии далече от центъра на света. Промяната може да сполети една или друга колония, но не и всички.

Солон не изглеждаше убедена.

- Не можем да скрием толкова много продукция от корабостроителите. Те ще искат да знаят къде са отишли корабите.

Отговори ѝ Тел ’Чан.

- Току-що прекосих Бурното море от Карт. Толкова тежки условия никога не съм виждал. При тези плавания изчезват все повече кораби. Само трябва да приготвим документи, че корабите са отплавали за родината. А ако не стигнат дотам...

- Ако узнаят какво правим, ще ни убият - отбеляза Солон.

Тел Чон вече беше мислил за това.

- Нашият живот срещу този на народа ни?! Уравнението ми се струва вярно.

- А ако не е достатъчно? - попита тя. - Ако промяната все пак засегне целия свят и учените продължат да намаляват броя на тези от нас, които имат право да влизат в Залата на Пътешествениците?

Тел ’Чон имаше готов отговор.

- Тогава няма никаква надежда и няма да има значение.

- Надеждата няма количество, което може да се измери — отвърна Солон.

Накрая гласуваха да изпълнят плана и да построят кораби, за да се пръснат и разнесат знанието по света. Въпреки цялата си мъдрост Пътешествениците не бяха предприели такова пътуване, не си бяха поставили такава задача. И бяха платили цената.

За седмината, които седяха на масата в Никенк, нещата бяха ясни. Какъв смисъл можеше да има изучаването на историята, ако не да се учат от грешките на онези преди тях? А какъв смисъл имаше самата история, ако никой не я запомнеше?

47

- Знаем достатъчно за Айрънуд и можехме да си спестим адски много усилия, ако първо бяхме потърсили тук - каза Роз.

- Излишно е да ми го казваш точно сега, агент Марано - отвърна Лайл. - Пък и когато и да било.

Неговата спецчаст се намираше на паркинга на фирма в Розуел, щата Ню Мексико, даваща под наем складови клетки. На по-малко от километър и половина от Розуелския промишлен център, който се използваше от „Американ Еърлайнс", щатската национална гвардия и различни компании за самолетна поддръжка. Някогашното розуелско военно летище, където според легендите през 1947-а се разбила летяща чиния.

- Поне знаем, че човекът има чувство за хумор.

- Да се надяваме, че е само това. — Лайл забеляза въпросителния ѝ поглед, но не си направи труда да ѝ обясни.