12 те вятъра

- Това не променя нещата - отвърна му Джес. - Леля ми пак си е мъртва. - С което приключи първият опит на Айрънуд за помирение.

В Австралия Дейвид лесно успя да я убеди, че имат нужда от помощта на милиардера, за да открият Белия остров, ако координатите наистина сочеха към него. Естествено първо се наложи да изтъкне, че доколкото им е известно, има само три страни, разполагащи с необходимите средства. Тъй като военновъздушните сили искаха да го арестуват за шпионаж, а нейното семейство искаше най-малкото да я „изолира”, оставаше единствено Айрънуд.

Освен това въпреки старата му вражда с Фондацията милиардерът имаше силен мотив да открие обекта и да го проучи. От друга страна, ако Сю-Лин и Андрю го намереха, нищо не гарантираше, че няма да пратят нова сапьорна група.

И Джес се съгласи.

Не срещнаха особена трудност да се свържат с Айрънуд. Джес се обади на президента на „Халдрон Ойл" и му предаде кратко съобщение за милиардера. Президентът позвъни на своя колега от „Роял Совърин Ойл", собственост на „Айрънуд Индъстрис". Централата на „Роял Совърин" се намираше само на четири преки от „Халдрон" в Абърдийн.

Дейвид нямаше представа какъв е бил по-нататъшният път на тяхното съобщение, но изследванията показваха, че всеки двама души на земята могат да установят контакт чрез общи познати най-много със седем междинни връзки. Като се имаха предвид затворените общности, в които се движеха Джес и Айрънуд, умножени по богатството и влиянието им, междинните връзки сигурно бяха по-малко от седем.

Текстът на съобщението им беше делови: „Знам къде е най-древната колония и с ваша помощ можем да я открием. Джесика Макклейри." Следваше номер на телефон с предплатена карта.

След шест часа телефонът иззвъня. Съобщението бе стигнало до получателя.

Сега, два дни по-късно, с Джес гостуваха във Вануату и чакаха Джак Лайл да съобщи, че на координатите, изчислени по звездната карта и схемата на Слънчевата система, са открили храм. Това може би щеше да промени отношенията между Джес и Айрънуд.

За самия него едва ли нещо щеше да се промени. След двайсет и три дни щеше да навърши праговата възраст от двайсет и шест години и шест месеца. След това смъртта можеше да настъпи всеки момент. Досега не беше открил човек с неговите генетични аномалии, който да е живял повече от пет и половина месеца след тази граница. Просто вече не му оставаше време.

Чувстваше се вцепенен, гневен, разочарован. Изгаряше от желание да направи нещо, но не знаеше какво.

Сателитният телефон на дървената масичка до него иззвъня.

Дейвид отвори очи и се понадигна, чул тежките стъпки на Айрънуд на верандата.

Милиардерът погледна дисплея и извика:

- Джесика, това е. - После разтегна късата антена и прие разговора, след като Джес дойде при тях.

Заслуша се. И се ухили.

- Веднага щом получа файла, ще пратя пълния доклад по имейла. — Пак се заслуша. Сбърчи лице. — Ако нещо не е наред с доклада, агент Лайл, знаеш къде да ме намериш. - Затвори сияещ. - Кийша го е открила. На километър и половина от вашите координати. На петнайсет метра дълбочина в някаква планина. И казва, че като имало километрични тунели, други камери и кой знае още какво. Това не е просто колония - това е цяла база! Може би цял град! На Антарктида! Кой би повярвал?!

Изглеждаше готов да се разтанцува от вълнение. Дейвид беше поразен от неправдоподобността... не, от невъзможността на Антарктида да съществува подземен град. Джес обаче мрачно мълчеше.

- Джесика? - обърна се към нея милиардерът. - Нима днес не е най-щастливият ден в живота ви? На ръба сме да потвърдим едно изключително - изключително - откритие!

Вместо да отговори, тя напусна верандата. Дейвид я проследи с поглед.

- Тя преживя много през последните няколко седмици. Цялото ѝ семейство я преследва заради онова, което прави с нас.

- Семейни очаквания. Тежко бреме. - Обзет от любопитство, Айрънуд замълча за миг. - Ти не си южняк, нали, Дейв? Откъде са твоите старци?

- Оттук-оттам. - Дейвид смени темата. - Е, какво ще правим сега?

- Ще подготвим експедиция. В момента няма как да отидем на Антарктида. Съобщиха ми, че времето е прекалено опасно. След около два месеца ще започне сезонът, който минава за същинско лято. Ще наема подходящ кораб, ще събера екип. Хеликоптери, генератори... По дяволите, изкушавам се да повикам „Нешънъл Джиографик", за да направим откритието на живо по телевизията!

Айрънуд разпери ръце, сякаш за да прегърне света.

- Какво ти казах, когато се запознахме? Ние ще променим всичко! След два месеца ще променим света!

Завладян от собствената си възбуда, милиардерът не забелязваше апатията му.

Каквото и да ги очакваше в Антарктида, Дейвид никога нямаше да го види. Нямаше да има откритие, което да го спаси. Джес и Айрънуд все още можеха да спечелят, ала той беше изгубил всичко.

48

- Как точно се сдобихте с това?

Андрю Макклиъри почука с идеално оформения си нокът по непонятно оцветената разпечатка, която лежеше върху огледалната повърхност на полираното му бюро.