12 те вятъра

Мерит седеше срещу него в неудобно напрегната поза. Десният му глезен още беше здраво бинтован, но гърбът му се бе възстановил и раните на гърдите му зарастваха както трябва. Травмите обаче не пречеха на способността му да усеща опасността. Разбираше какъв риск поема, влизайки в тази правна кантора. Тези хора можеха не по зле от него да накарат неудобния да изчезне.

- Властите пратиха файла на Айрънуд по имейла веднага щом получиха резултата. Аз имам достъп до имейл сървъра на неговата компания. Не беше криптиран сложно.

Макклиъри се вгледа в жълтия силует на разпечатката. Поне той се разпознаваше лесно. Извънземната колония на Айрънуд. Или храм, както го наричаше Фондацията. Всичко останало беше непонятно.

- Откъде знаехте, че властите ще го пратят?

- Не знаех. Следя цялата входяща и изходяща поща на Айрънуд. Така разбрах, че Джесика Макклейри и Дейвид Уиър работят с него. Сигурно още от самото начало.

- Не — възрази Макклиъри. - Имахме друг източник в лагера на Айрънуд. Това е първият му контакт с Джесика.

Друг източник ли? Мерит се опита да не показва интереса си към тази новина.

- Така или иначе сега работят заедно - отвърна той.

Правистът поправи и без това идеално изпънатата си вратовръзка и погледна насочения към него монитор в ъгъла на бюрото.

- Ти какво ще кажеш?

На екрана Сю-Лин Родригес и Мачадо замислено сви устни. Мерит беше виждал само една нейна снимка в досието ѝ, направена нощем с мощен телеобектив преди много години. На живо изглеждаше по-млада. Или поне това, което напоследък минаваше за „на живо". В досието на Айрънуд пишеше, че Родригес живее в Цюрих, и ако се съдеше по съвсем слабото сателитно забавяне на видеото, в момента сигурно се намираше там.

- С каква цел ни го носите? - попита тя.

- Имам нужда от защита. — Това беше самата истина, а трябваше да я каже, защото знаеше, че специалистите на Макклиъри по гласов анализ несъмнено обработват всяка негова дума и проверяват за лъжи.

В усмивката на жената се долавяше презрение.

- Хора от моето семейство биха могли да кажат, че се нуждаят от защита от вас.

- Грешни сметки и ходове. Не само аз работя за Айрънуд.

- Щом сте готов да предадете предишния си работодател, как да ви вярваме ние? - впери поглед в него Макклиъри.

- Всъщност Айрънуд предаде мен. - И това беше истина.

- Ако всичко се развие, както се надявате, на каква защита от нас разчитате?

- „Крос Икзекютив Протекшън Сървисис". Мога да съм им полезен.

- Ще работите за нас, така ли?

- Същото, каквото вършех при Айрънуд. Събирах екипи и осигурявах безопасността на обекти по целия свят.

Мерит забеляза, че Макклиъри и Родригес се споглеждат. Очевидно си размениха някаква информация. Ако не се лъжеше, това издаваше тясна връзка.

- Добре, господин Мерит - каза юристът. - Ще ви приемем, след като проверим това, което ни съобщихте.

- Как ще го направите? - попита Мерит. Докато траеше тази проверка, военновъздушните сили можеха да го арестуват всеки момент.

- Ще го направите вие - отвърна Родригес. - Фондацията има добри приятели в Каса Росада. Разбирате ли ме?

Мерит не я разбираше.

- В Аржентина, господин Мерит. Преди няколко години страната имаше проблеми. Фондацията допринесе за възстановяване на закъсалата им икономика и в резултат се радваме на доброжелателността на много държавни служители.

- Пак не ми е много ясно. Какво общо има Аржентина?

На екрана Родригес вдигна своето копие на донесената от него разпечатка.

- Този... подземен комплекс се намира на територия, за която претендира Аржентина. Наричат я Тиера де Сан Маргин. Наблизо има аржентинска военновъздушна база и селище. И двете са на не повече от двеста и петдесет километра от обекта. Нашите приятели с удоволствие ще ни помогнат да го намерим и потвърдим наличието на структури, подземни или не. Освен това ще ни съдействат за предприемането на съответните мерки.

Мерит разбра, че Макклиъри и Родригес очакват от него отговор. Този път адекватен.

- Съответните мерки - повтори той и видя, че очакванията им растат. - Като в Корнуол.

Неговите нови работодатели му отправиха еднакви усмивки.

- Като в Корнуол - потвърди правистът.

49

Необходимостта да напише доклад за тази жалка история беше по-неприятна дори от заповедта да сключи сделка с престъпник като Айрънуд.

Джак Лайл имаше да преглежда цял куп бележници.

Дневникът на Дел Чан от наблюдението на лабораторията на Уиър бе запечатан в найлонов плик с цип. С овъглени ръбове, изхвърчал надалече при попадението на ракетата. Лайл не се побираше в кожата си, че никой няма да плати за това престъпление.