12 те вятъра

- Не, сериозно. Винаги се е приказвало, че нацистите са построили база на Антарктида точно преди Втората световна война. Немците развивали китоловна промишленост, така че по онова време имали присъствие там. Ловът на китове определено е играл известна стратегическа роля, нищо чудно, че една милитаризирана страна ще иска да си осигури провизии.

- Откъде знаеш тия неща?

- Извънземните ги излъчват в мозъка ми насън! Чета, Джак.

- Добре де, добре. И какво друго си чела за нацистите?

- Ами, след войната в Аржентина се появили няколко подводници. Така че на Антарктида може да има някаква подземна структура, която да говори за някогашните връзки между двете страни. Днес аржентинците нямат нищо общо с това, обаче кой се нуждае от лоша реклама, нали така? Затова решават да изтрият една не особено славна страница от историята си в името на добрия имидж. Все едно ние нямаше да постъпим по същия начин.

Лайл се замисли. В сценария на Роз имаше повече логика, макар и щура, отколкото в твърдението, че едно модерно съоръжение може да остане незабелязано в епохата на сателитното разузнаване.

- Не е зле, но въпреки това има един проблем - отвърна той.

- Само един ли? Усъвършенствам се.

- Ние открихме подземните структури с помощта на ГСРСА. Пратихме информацията на Айрънуд. Две денонощия по-късно и аржентинците знаят за това. Как е възможно?

- Намекваш, че Айрънуд им е продал информацията?

- По-вероятно е, отколкото да смятаме, че аржентинците подслушват разговорите ни с него.

- Добре. Ето какво ще направим - предложи Роз. - Ще се обадим на Айрънуд и ще му кажем каквото ми каза ти: че след пет дни неговата отдавна изгубена извънземна база ще стане полигон на аржентинските военновъздушни сили.

- И какво ще ни донесе това?

- Доколкото го познавам, ще изперка.

- А ако не изперка?

- Тогава няма да му пука. Което означава, че сме измамени. Което означава, че наистина е продал информацията на лошите. Което означава, че помилването му е за отвличане на вниманието. Което пък означава, че трябва да идем във Вануату и лично да му закопчаем белезниците. Логично, нали?

Лайл знаеше, че ненапразно работи с нея.

- Ще му позвъня - каза той.

50

Малкото нощни светлини на Порт Вила донякъде приглушаваха сиянието на звездите в небето, но го усилваха долу, хвърляйки искрящи отражения в бавно надигащите се и спускащи се тъмни води на пристанището.

Дейвид завари Джес на верандата. Беше се опряла на дебелия дървен парапет, загледана в кривото морско огледало или може би в нищо. Не я беше виждал, откакто се беше скарала с Айрънуд.

При приближаването му раменете ѝ се изправиха и той разбра, че го е чула. Облегна се на парапета до нея с гръб към пристанището.

- Обадих се в Кеймбридж - каза тя.

- За анализите ли? - Бяха им съобщили, че първият опит за секвениране на неговата ДНК е излязъл неуспешен. Дейвид се досещаше защо лаборантите са казали така. И той си беше помислил същото първия път.

- За предварителните резултати.

- И? — Почти бе забравил за пробите, които бяха пратили от Корнуол. Каквито и да бяха резултатите, не можеше да използва информацията, за да се спаси. Нямаше време.

- В твоите гени има аномалии. В моите няма. Сега искат да секвенират целия ти геном.

Е, ясно. Не бяха „братовчеди". Поне тя беше в безопасност. Нямаше да се наложи и да ѝ обяснява до какво водят тези аномалии.

Гласът ѝ обаче издаваше нещо повече от разочарование. След миг се досети защо.

- Знам, мислиш си, че аз съм Макклеъри, а ти не си.

Тя продължаваше да стои с гръб към него.

- Ти намери нашите храмове, откривайки аномалии като своите при други хора.

Може и да не беше в състояние да спаси себе си, но още можеше да спаси нея.

- Чувала ли си за „генетичен дрейф"?

Не бе чувала.

- Причина за това явление е разпределянето на гените между поколенията. - Дейвид се обърна към пристанището. - Знаеш, че гените на детето са петдесетпроцентова комбинация от гените на родителите, нали така? Е, много хора си мислят, че внуците носят по двайсет и пет процента от гените на дядото и бабата, обаче не е точно така. Ако внучето е момче, има вероятност едната баба да няма никакъв генетичен принос. Ако детето е момиче, единият от дядовците може да е изключен от веригата на унаследяване. И след три-четири поколения човек пак може да успее ясно да проследи връзката си със свой недалечен прародител, да речем прапрапрабаба или дядо, обаче заради генетичния дрейф може и да няма абсолютно никаква генетична връзка.

Не виждаше лицето ѝ, беше скрито от косата.

- Генетичният дрейф се наблюдава непрекъснато, Джес. Всъщност сигурно той е двигателят, който ускорява еволюцията и води до бърза поява на нови видове, когато малки популации са изолирани.

- Значи аз съм Макклеъри само по име. Не генетично.