12 те вятъра

Утешаваше го само фактът - ако изобщо нещо можеше да го утеши, — че днес страната и светът са в по-голяма безопасност, тъй като базата данни ГСРСА отново се намираше под контрола на САЩ. Въпреки че причината за сделката вече беше защитена с най-високото ниво на класификация, генерал Дифранца му съобщи, че алгоритъмът на Айрънуд напълно отговарял на надеждите им: каквато и да била цената, ползата за страната многократно я надвишавала. Само военен можеше да разбере такава размяна - човешки живот срещу по-добър свят. Лайл приемаше преценката на генерала, но това не означаваше, че му харесва.

После идваха транскрипциите. Всеки разговор между Уиър и Айрънуд.

Лайл въздъхна и заразтрива болното си коляно. Написването на доклада щеше да му отнеме повече време, отколкото да приключи следствието.

Погледна към бюрото на Роз. Допреди няколко минути тя работеше върху своите части от рапорта. Зачуди се къде е отишла. На обяд?

Телефонът му иззвъня.

Агентът отговори, питайки се дали не е прочела мислите му. Нали Роз вярваше в такива неща.

- Джак, обажда се Лу Дифранца.

- Господин генерал?

- За тоя разговор съм просто Лу.

- Не сте сам, така ли? - Това беше шифърът за пропускане на чина. Щеше да чуе нещо, което уставът забраняваше, но генералът смяташе, че той трябва да го знае.

- Точно така. Сделката с Айрънуд може да пропадне.

„Лу" беше привлякъл цялото му внимание.

- Ония координати, дето ни ги даде. На Антарктическия полуостров. Изглежда, че все пак имат някаква военна връзка — каза генералът.

- На Антарктида?!

- Тук никой не знае каква е връзката, обаче от Националната разузнавателна служба ме предупредиха, че координатите изскочили в съобщения, разменени между части на Шеста бригада от аржентинските военновъздушни сили.

- Нищо не разбирам.

- Подготвят някаква демонстрация на сила, Джак. Според нашите анализатори трябва да е свързано с териториалните им претенции към полуострова. Затова ще провеждат там военни операции.

- Какви операции?

- Още не е ясно. Дислоцират изтребители „Мираж" и един танкер във военновъздушната база „Галегос", в най-южния край на Южна Америка. И превозват провизии, най-вероятно боеприпаси, във военновъздушната база „Маримбио", която е на един остров съвсем близо до полуострова, на около двеста километра от обекта на Айрънуд. Очаква се да приключат до четири дни.

Лайл още не разбираше.

- Не знам какво да кажа. По време на следствието не сме засекли нито дума за връзка с Аржентина и Антарктида.

- Е, положението тук става напечено и реших, че трябва да знаеш. Получили един доклад, че както губи ледената си покривка, Антарктида скоро ще се превърне в гореща точка заради конкуренцията за полезни изкопаеми. Лесно е да подпишеш договор, че няма да търсиш нищо на място, където и без това не можеш нищо да направиш, но ако други държави вече започват тайно да установяват търговски и промишлени бази там... Казвам ти, най-голямата ни тревога е, че Айрънуд ни е метнал и е използвал ГСРСА, за да открие секретна британска база, и аржентинците ще реагират, все едно е нападната родината им. Пак ще се повтори Фолкленд-ската криза и ако се окажем прави, ще търсят изкупителна жертва. Не искам това да си ти. Пази си задника, Джак. - Генералът затвори.

Лайл остана вторачен в малкия телефон в ръката си. Роз стоеше на прага със загрижено изражение.

- Интересен разговор ли? - попита тя.

- Какво чу?

- За Аржентина и Антарктида. Предполагам, че е свързано с нашия любим помилван престъпник.

- Помилването може вече да не е в сила.

Роз подсвирна с уста.

- Подробностите?

Лайл я накара да затвори вратата и ѝ разказа всичко.

- Нещо не ми звучи логично - заяви тя.

Специалният агент забарабани с пръсти по бюрото си.

- Знам, никога не е имало признаци, че Айрънуд е във връзка с чужди сили, обаче...

- Нямам предвид това - прекъсна го Роз. - Британците да направят секретна подземна военна база на Антарктида - и да не ги забележим нито ние, нито двайсетина други държави?! Аз вярвам в какви ли не шантави неща, само че тоя сценарий е прекалено невероятен. Даже за мен.

Лайл също изпитваше съмнения, но щом Пентагонът водеше разследване, имаше някаква вероятност. Иначе какъв можеше да е отговорът?

- Добре де, ето какво ни е известно. Първо, методът на Айрънуд за откриване на подземни структури с ГСРСА действа. Едно пиленце ми каза, че всъщност сделката била заради неговия алгоритъм.

Роз съчувствено поклати глава.

- Едно пиленце, а? Прекалено много си слушал Айрънуд.

- Второ, понеже алгоритъмът действа, има голяма вероятност на онова място на Антарктида наистина да съществува подземна структура - продължи Лайл. - И трето, аржентинските военновъздушни сили явно се готвят да бомбардират обекта. Е, какво заключение можем да направим на базата на тия факти?

- Нацистка база за подводници?

- Съсредоточи се, Роз.